Съмърсет Хаус: Разлика между версии

'''Съмърсет Хаус''' ({{lang|en|Somerset House}}) е голяма сграда в [[Лондон]], дворец. Била е кралска резиденция, заемана[[Английска революция|Английската революция]], по-късно се заема от правителствени служби. ПонастоящемКъм 2022 г. в нея се помещават главно музеи и художествени центровегалерии. Нейното източноИзточното крило се заема от [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]] (от структурата на [[Лондонския университет]]).

Разположена е от южната страна на улица [[Странд, Лондон|Странд]] в Централен Лондон, с изглед към река [[Темза]], от източната страна на [[Ватерло (мост)|моста Ватерло]]. До изграждането на укрепителните крайречни стени е била на самия бряг на Темза.<ref>{{cite web|last1=Thornbury|first1=Walter|title=The Victoria Embankment|url=http://www.british-history.ac.uk/old-new-london/vol3/pp322-329|website=British History Online|access-date=15 February 2015}}</ref>Централната група от [[Неокласическа архитектура|неокласически]] постройки, по проект на [[архитект]]а сър [[Уилям Чеймбърс (архитект)|Уилям Чеймбърс]], датира от 1776 – 1796 г.<ref>{{citation|url=http://www.somersethouse.org.uk/documents/sht_audited_accounts_200910.pdf|title=Annual Report|date=2010|author=Somerset House Trust|publisher=Somerset House Trust|access-date=27 February 2013|page=3|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20120629080329/http://www.somersethouse.org.uk/documents/sht_audited_accounts_200910.pdf|archive-date=29 June 2012|df=dmy-all}}</ref> Разширена е с класически [[Викторианска архитектураепоха|викториански]] крила на север и на юг. На това място е имало сграда със същото име повече от 2 века по-рано.

През 16XVI век, когато поетите все още пишелипишат за „сребристата“„сребристата [[Темза]]Темза“, северният бряг на реката между днешното [[Сити (Лондон)|Сити]] и [[Уестминстър]] е предпочитано място за именията на аристокрацията. През 1539 г. [[Хенри VIII]] подарява земи на [[Едуард Сиймур]] в „Chester Place, извън [[Темпъл Бар]], Лондон“. Когато престолонаследникът – болнавият невръстен крал [[Едуард VI]] – сяда на трона през 1547 г., Сиймур като негов вуйчо става регент и [[лорд-протектор]], като получава титлата [[херцог]] на Съмърсет. Около 1549 той срутил няколкото сгради, които били на това място и започнал да си строи внушителна резиденция, като се възползвал свободно от околните сгради, в това число и от зали за литургии и [[метох|метосите]] в старата катедрала [[Свети Павел (Лондон)|„Сейнт Пол“]], разрушени в полза на херцог Съмърсет и други влиятелни протестантски благородници при закриването на манастирите. Сградата, на 2 етажа, построена около четириъгълен вътрешен двор, с вход с височина от 3 етажа, била сред най-ранните примери за [[Английски ренесанс|английска ренесансова архитектура]] в Англияархитектура. Не е известно кой е проектирал сградатаархитектът.

Преди да бъде завършена обаче, херцог Съмърсет вече си е създал много врагове във властта. В борбите за власт той търпи поражение и през 1552 г. е екзекутиран нав [[Тауър (хълм)|хълма Тауър]]. Тогава имениетоИмението Съмърсет става собственост на короната и в продължение на няколко години в него живее принцеса Елизабет преди да бъде коронясана като [[Елизабет I]] през 1558 г.

Кралското владеене на Съмърсет е прекъснато от [[Английска революция|Английската революция]] и през 1649 г. [[Парламент на Обединеното кралствоАнглия|Парламентът]] се опитал да я продаде. Купувач не се намерил, и все пакно от продажбата на обзавеждането била събрана значителната за онова време сума от £ 118 000 паунда. И все пак къщата все още билае полезна.: Частчаст от нея служеласлужи като главназа квартиращаб на армията, генерал [[Томас Феърфакс]] (председателят на Парламента) се установилустановява също там;. жилищаЖилища билиса предоставени и на други членове на Парламента. Именно тук е положено тялото на [[Оливър Кромуел]] след смъртта му през 1658 г.

Две години по-късно, с [[Реставрация (Англия)|Реставрацията]] на английската монархиямонархията, Хенриета Мария се завърнала и започналазапочва мащабна програма за преустройство. Но през 1665 г., преди да я завърши, тя се завърналазавръща във Франция. Сградата продължилапродължава да се ползва като резиденция на аристокрацията, но в народните представи имението се славелослави като крепост на католицизма. През 1685 сър [[Кристофър Рен]] биле нает за преустройството му, но скоро след това имението почнало да запада, като постепенно кралските особи го забравилизабравят. Неговата градина, отворена за посещения, билае мястото, използвано от [[Каналето]] за неговите пейзажи на Темза. Старото здание билое разрушено през 1775 г.

В средата на 18XVIII век станалостава ясно, че в Лондон не достигат обществени сгради. Правителствените служби и научните дружества се намиралинамират разпръснати в стари сгради из целия град. Чувството за национална гордост страдалострада отпри сравнението на града с континенталните столици. В отговор на тази нужда през 1775 г. Парламентът приелприема закон, с който постановилпостановява изграждането на помещения в Съмърсет хаус за голям брой публични служби и укрепванетостартира проект за укрепване и облицованетооблицоване на бреговете на Темза ({{lang|en|Thames Embankment}}) в района около днешния хотел „Савой“. Строителните работи ръководелръководи [[архитект]] сър [[Уилям Чеймбърс (архитект)|Уилям Чеймбърс]] и той останалостава начело на различните фази на този проект през последните двадесет години от живота си.

Към 1780 г. билое завършено северното крило с фасада към [[Странд]]. Неговият проектПроектът се основавалосновава на рисунките на [[Иниго Джоунс]], изобразяващи фасадата към реката на предходното здание. Строежът продължилпродължава с различно темпо през годините, най-вече поради липса на финанси, като след смъртта на Чеймбърс през 1796 ръководството поелпоема Джеймс Уайът. През 1801 строежът все още продължавалпродължава, а през 1819 все още ималоима недовършени декорации.

По това време брегът на Темза все още не биле облицован и водите на реката се плискалиплискат до южното крило, където през три големи арки лодките и баржите навлизали към пристана[[пристан]] вътре в сградата.

Колкото и величествена да билае построената сграда, тя все още билае далеч от пълния проект на Чеймбърс поради недостиг на средства. Затова правителството отстъпилоотстъпва правото на строеж върху парцела от източната страна на [[Кингс Колидж (Лондон)]] при условие, че колежът построи сграда, съобразена с първоначалния план. Това станалостава между 1829 и 1834 г. Последното, западно крило билое завършено през 1856 г.

Освен правителствени служби, в сградата до 1870 са били настанени и редица научни дружества –: [[Кралска академия по изкуствата|Кралската Академия за изящни изкуства]] (Чеймбърс е бил сред нейните основатели), [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество (Royal Society)]], [[Лондонски университет|Лондонският университет]].

По време на [[Втора световна война|Втората световна войнаБлицкриг]]а и бомбардировките на Лондон Съмърсет хаус е значително повредена, особено южното и западното крила. Възстановяването им приключва едва през 1952 г.

В първите години основната правителствена служба, настанена в Съмърсет хаус, билае [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]]. С това е свързана легендата, че там е работил адмирал [[Хорацио Нелсън|Нелсън]] и в сградата още съществуват „Зала на Нелсън“ и „Стълбище на Нелсън“.

== ДомСредище за изкуства и наука ==

[[Файл:The Exhibition Room at Somerset House by Thomas Rowlandson and Augustus Pugin. 1800..jpg|мини|300px|Изложбена зала в Съмърсет хаус, когато там е била Кралската академия]]

В началото на 19XIX век Кралската Академияакадемия се мести в Бърлингтън хаус на Пикадили, където се намира и днес. В края на 20XX век зданието получава нов живот като център на визуалните изкуства. Първо тук е настанена Галерията Курто (Courtauld Gallery), която е – значителназначима колекция от живописни произведения на стари майстори и [[импресионизъм|импресионисти]]. В края на 1990-те години вътрешният двор престава да се използва като паркинг, украсен е с фонтани (1990) и е отворен за публични посещения, а главната тераса с изглед към Темза е преустроена. Специален център за посетителитепосетители разказва с аудиовизуални средства историята на сградата и показва позлатената баржа на кмета на Лондон (Lord Mayor of London's state barge). Тук временно е била изложена колекцията Джилбърт (Gilbert Collection) с предмети на декоративните изкуства, преди да бъде преместена в [[Виктория и Албърт (музей)|музея Виктория и Албърт]]. ТамМежду са2000 отворении Залите2007 на Ермитажа (Hermitage Rooms), в коитотук гостуват изложби от [[Ермитаж]]а в [[Санкт Петербург]] в т.нар. зали на Ермитажа (Hermitage Rooms).