Никола Герасимов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
След въстанието от 1904 година отново става учител, този път в [[Търговище|Ески Джумая]], където работи до 1912 година, като от 1907 година е директор на гимназията в града.<ref>[http://www.1sou-tg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=58 Първо СОУ „Свети Седмочисленици“, Търговище]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Герасимов оглавява партизанска чета № 43 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]],<ref>{{МОО|175 и 893}}</ref> с численост 19 четници. Заедно с четите на [[Дончо Златков]], [[Лазар Делев]] и [[Тане Николов]] напредва по долината на река [[Струма]].<ref>{{Генов|111}}</ref> Сражава при селата [[Осеново (област Благоевград)|Осеново]], [[Брежани|Сърбиново]] и [[Сенокос (
{| class="wikitable collapsible collapsed"
Ред 46:
След злополучния за България край на войната се връща в Ески Джумая. От 1923 година при разделянето на гимназията и прогимназията в града Герасимов става директор на гимназията.<ref>[http://1ou.ucoz.com/index/0-5 Първо основно училище „Христо Ботев“, Търговище]</ref><ref name="Обзор 193"/> От септември 1927 година е директор и учител в гимназията в [[Ботевград|Орхание]], но умира няколко месеца по-късно.<ref>{{ЕПК|1|205}}</ref><ref name="Николов">{{Николов|33}}</ref><ref>{{Пелтеков|92-93}}</ref><ref name="Обзор 193"/>
Носител е на кръст „За храброст“ III степен.<ref name="Обзор 194">{{Обзор 9|194}}</ref>
== Бележки ==
| |||