Никола Герасимов (революционер)
Тази статия е за българския революционер от Охрид. За българския лекар от Тетово вижте Никола Герасимов (лекар).
Никола Николов Герасимов е български учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
| Никола Герасимов | |
|---|---|
| български просветен деец и революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет |
| Никола Герасимов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Герасимов е роден в 1868 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] В 1893 година завършва история във Висшето училище в София. Работи като учител в гимназията в Пазарджик. Делегат е на Осмия[2] (4 - 7 април 1901) и Деветия македоно-одрински конгрес (29 юли – 5 август 1901).[3]
През пролетта на 1903 година се присъединява към ВМОК и влиза в охридско-кичевската чета на ВМОК, като секретар на войводата ѝ Александър Протогеров. С нея участва в сражението при село Селище на 14 - 15 април и в Илинденско-Преображенското въстание.
След въстанието отново става учител, този път в Ески Джумая, където работи до 1912 година, като от 1907 година е директор на гимназията в града.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година Герасимов оглавява партизанска чета №43 на Македоно-одринското опълчение[5], с численост 19 четници. Заедно с четите на Дончо Златков, Лазар Делев и Тане Николов напредва по долината на река Струма[6]. Сражава при селата Осеново, Сърбиново и Сенокос.
| Чета на №43 МОО с командир Никола Герасимов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Дешо Андонов | 50 | Софийско | Симеоново[7] | ||
| Стоян Андреев | 21 | Охридско | Мраморец[8] | ||
| Христо Анитукиев | 50 | Стружко | Струга[9] | ||
След Междусъюзническата война в 1913 година се връща в Ески Джумая, където е учител до 1915 година. При освобождението на Вардарска Македония през Първата световна война в 1916 година става учител в Гевгели, където остава до 1918 г. След злополучния за България край на войната се връща в Ески Джумая. От 1923 година при разделянето на гимназията и прогимназията в града Герасимов става директор на гимназията.[10] От септември 1927 година е директор и учител в гимназията в Орхание, но умира няколко месеца по-късно.[11][12]
БележкиРедактиране
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 30.
- ↑ Първо СОУ „Свети Седмочисленици“, Търговище
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 175 и 893.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
- ↑ Първо основно училище „Христо Ботев“, Търговище
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 205.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.