Уравнение на Ойлер – Лагранж: Разлика между версии

Използването на уравненията на Ойлер – Лагранж за намиране на екстремум на функционала в известен смисъл е аналогично на използването на теоремата от [[диференциално смятане|диференциалното смятане]] , според която гладка функция може за има екстремум само в точката, в която първата [[производна]] става нула (в случая на векторен аргумент на нула се приравнява [[градиент]]ът на функцията, т.е. производната по векторния аргумент). По-точно, това е директно обобщение на съответната формула в случая на функционал – функция на безкрайномерен аргумент.

 

 

{{мъниче|математика}}