Пенка Касабова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+снимка
махам твърдения без източник
Ред 14:
[[Файл:Boris Christov and Penka Kasabova.jpg|мини|240п|[[Борис Христов]] и Пенка Касабова. На връщане от остров Тасос, 6 април 1942]]
Връзката ѝ с [[Борис Христов]], датираща от 1937 година, оказва голямо влияние върху развитието му като творец, за да поеме по пътя на своето призвание – музиката.<ref name=":0" /> В писмо от 1946 година той пише: „Ти си била и ще бъдеш един от най-големите двигатели на моите стремежи, на моите действия за постигането им. Сега виждам ясно благотворното ти влияние върху мен, върху развитието на моите добродетели, на чувствата ми и на желанията ми за борба и за победа в живота“.<ref>{{Цитат книга|last=Касабова|first=Пенка|title=Любов и талант (младостта на Борис Христов)|year=2013|publisher=Литера принт АД|location=Стара Загора|isbn=978-954-487-107-9|pages=158}}</ref> След [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] на нея не ѝ разрешават да замине за Италия при него, но сътрудник на [[Държавна сигурност]] (Стефан Богданов) ѝ обяснява, че може и да ѝ разрешат, ако започне да им сътрудничи и да донася чрез посолството в Рим за хората, с които ще се среща. Тя обаче отказва.<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Касабова|first=Пенка|title=Любов и талант (младостта на Борис Христов)|year=2013|publisher=Литера принт АД|location=Стара Загора|isbn=978-954-487-107-9|pages=159 – 160}}</ref>
 
{{факт|От ноември 1944 година до февруари 1948 година е главен инспектор по предучилищно възпитание в Министерството на народното просвещение.|2022|04|06}}
 
През 1945 година организира в София детски дом за малки деца, останали си­раци от Отечествената война.<ref>{{Цитат книга|last=Касабова|first=Пенка|title=Скици по пътя на живота|year=2001|publisher=БУЛВЕСТ 2000|location=София|isbn=954-18-0207-9|pages=169 – 170}}</ref>
Line 21 ⟶ 19:
През 1948 г. е уволнена от Министерството на просветата „поради непригодност“, макар че тогава е единствената жена в България с висше образование по предучилищна педагогика. Както пише в своите спомени, „наистина аз бях непригодна тъй шаблонно и безкритично да въведа съветския метод в българските детски градини <...> не можех да отида против съвестта си и против педагогическото си верую“. Шест години е без работа.<ref>{{Цитат книга|last=Касабова|first=Пенка|title=Любов и талант (младостта на Борис Христов)|year=2013|publisher=Литера принт АД|location=Стара Загора|isbn=978-954-487-107-9|pages=173}}</ref> Изселена е.<ref name=":5" /> По-късно работи като сътрудник в сп. „Free Bulgaria“ (списвано на английски за пропаганда) и в издателство „Народна младеж“ като редактор на българския текст на преведени от английски книги, но това не ѝ носи удовлетворение като любимата ѝ педагогическа работа.<ref>{{Цитат книга|last=Касабова|first=Пенка|title=Любов и талант (младостта на Борис Христов)|year=2013|publisher=Литера принт АД|location=Стара Загора|isbn=978-954-487-107-9|pages=181}}</ref>
 
Дарителка е на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1190769892|заглавие=Пенка Касабова дари 36 творби на Националната галерия|фамилно_име=Вачева|първо_име=Мила|труд=plus.bg.cobiss.net}}</ref> {{източник|и на Британския музей.|2022|05|04}}
 
През 2000 година учредява Сдружение „Елисавета Кларк и Пенка Касабова“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.business.bg/f-12413/sdruzhenie-elisaveta-klark-i-penka-kasabova.html|заглавие=Сдружение ЕЛИСАВЕТА КЛАРК И ПЕНКА КАСАБОВА|труд=business.bg}}</ref>
 
{{факт|Наградена е с орден „Кирил и Методий" - I степен, орден „9 септември" - I степен и грамота на дарителя от Фонд „13 века България". Обявена е за почетен гражданин на Ботевград. |2022|04|06}}
 
Пенка Касабова умира в София на 12 септември 2000 година.<ref name=":1" />