Владивой (Бохемия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Ръчна отмяна Категориен майстор |
м форматиране; форматиране: тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал =
| категория = монарх
| описание
| портрет =
| портрет-описание
| погребан =
| вложки =
| коронация = ▼
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
| други титли = ▼
| период = [[1002]] – [[1003]]
▲| коронация =
| наследник = ▼
|
▲| предшественик = [[Болеслав III Рижия|Болеслав III]]
▲| наследник =
}}
}}
'''Владивой''' ({{lang|cs|Vladivoj}}, ок. 981 – 1003) e княз на [[Бохемия]] за кратко време от 1002 г. до смъртта си.
== Произход ==
Произходът му е доста неясен поради оскъдните сведения, но за най-вероятно се смята, че Владивой е син на дъщерята на княз [[Болеслав I Страшни]], [[Доубравка Пршемисловна]] и полския княз [[Мешко I]] – предположение за пръв път изразено през 1895 г. от Освалд Балцер.<ref>BALZER, O. Genealogia Piastów. Kraków, 2005. S. 109 – 110</ref> В такъв случай Владивой е по-малък брат на първия полски крал [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] и е свързан с рода [[Пршемисловци]], но това е само предлоложение въз основа на факта, че когато чехите изгонват Болеслав III, на чешкия трон би могъл да седне само представител на този род.
==
След изгонването на княз [[Болеслав III Рижия]] през [[1002]] г., чехите (при активното участие на рода [[Вършовци]]) канят за свой владетел Владивой, вероятен братовчед на изгонения Болеслав. Почти веднага чешката аристокрация се разделя на пронемска и прополска партии, като самия Владивой е довереник на втората. През ноември същата година княз Владивой полага феодална клетва в [[Регенсбург]] пред новия крал на Германия [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] и получава от него одобрение като чешки княз с [[Феод|ленни]] права.<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 23. (15.)]</ref> Именно оттогава Чехия започва да се смята за част от [[Свещената Римска империя]],<ref>BLÁHOVÁ, Marie; FROLÍK, Jan; PROFANTOVÁ, Naďa. Velké dějiny zemí Koruny české I. Do roku 1197. Praha; Litomyšl: Paseka, 1999. 800 stran. ISBN 80-7185-265-1. S. 353.</ref> което впоследствие позволява на императорите ѝ активно да се намесват през 11 и 12 век (до издаването на [[Златна була (1356)|Златната була]]) във въпросите за унаследяването на чешкия престол и в крайна сметка довежда до чешко-германска лична уния. Полският историк [[Барбара Кржеменска]] е на мнение, че към този момент Болеслав Храбри завладява [[Моравия]] и Владивой по този начин с феодалната си клетва иска да си осигури поне престола на Бохемия (и освен това да избегне тревогите от страна на Хайнрих II).
Владивой умира съвсем скоро, през януари следващата година. Почти нищо друго не е известно за личността му, освен това, че сече собствен [[
След смъртта на Владивой Хайнрих II възкачва на чешкия престол княз [[Яромир (Бохемия)|Яромир]], който скоро е принуден да избяга от нахлуването на войските на Болеслав Храбри.
| |||