Институт за изследване на изкуствата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м препратки |
||
Ред 1:
'''Институтът за изкуствознание''' при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] е единствената [[наука|научна]] институция в [[България]], която обединява изследователи от областта на [[изобразително изкуство|изобразителните изкуства]],
Административна сграда на Института за изкуствознание е домът на Андрей Ляпчев на ул. Кракра 21. Преди смъртта си Ляпчев завещава цялото си имущество на БАН. ▼
Историята на Института за изкуствознание започва от 1948 година, когато се създават две научни институции: Институт за изобразителни изкуства, ръководен от скулптора академик Иван Лазаров, и Институт за музика (с музей) с директор академик Петко Стайнов. По-късно, през 1988 г., двата института се обединяват и сферата на изследователска работа се разширява, като се създават секции в областта на театъра, киното и телевизията. Обособяват се същевременно изследванията и в по-специализирани области: музикална медиевистика, музикален театър, етномузикология и популярна музика. Така в Институтът за изкуствознание се обособяват четири научни направления: изкуствознание, музикознание, театрознание и кинознание. Институтът има централна роля в развитието на изследванията за изкуство и култура в страната, включително чрез докторантски програми във всички области на изкуствознанието и организирането на научни конференции. Той притежава богат текстови, фото-, аудио- и видеоархив, съдържащ уникални артефакти. Сред изданията на Института са двете тримесечни списания "Проблеми на изкуството" и "Българско музикознание", както и каталози, библиографии, енциклопедии, сборници, монографии.▼
== История ==
▲Историята на Института за изкуствознание започва от 1948 година, когато се създават две научни институции: Институт за изобразителни изкуства, ръководен от скулптора академик [[Иван Лазаров]], и Институт за музика (с музей) с директор академик [[Петко Стайнов]]. По-късно, през 1988 г., двата института се обединяват и сферата на изследователска работа се разширява, като се създават секции в областта на театъра, киното и
Така в Институтът за изкуствознание се обособяват четири научни направления:
* [[изкуствознание]],
* [[музикознание]],
* [[театрознание]] и
* [[кинознание]].
Институтът има централна роля в развитието на изследванията за изкуство и култура в страната, включително чрез [[докторант]]ски програми във всички области на изкуствознанието и организирането на научни конференции. Той притежава богат текстови, фото-, аудио- и видеоархив, съдържащ уникални артефакти. Сред изданията на Института са двете тримесечни списания "Проблеми на изкуството" и "Българско музикознание", както и каталози, библиографии, [[енциклопедия|енциклопедии]], сборници, монографии.
▲Административна сграда на Института за изкуствознание е домът на [[Андрей Ляпчев]] на ул. Кракра 21. Преди смъртта си Ляпчев завещава цялото си имущество на БАН.
[[Категория:Българска академия на науките]]
| |||