Водноелектрическа централа: Разлика между версии

ВЕЦ най-често са ''подязовирни'' - – използват напора на водата от разположен над тях [[язовир]]. ''Деривационните'' ВЕЦ използват речни води, като напорът се създава чрез [[шлюз]]ове или деривационни [[канал]]и. Особен вид подязовирни ВЕЦ са [[Помпено-акумулираща водноелектрическа централа|помпено-акумулиращите водноелектрически централи]], които имат възможност за обратно действие - – използване на електрическа енергия за изпомпване на водна маса към разположения над тях язовир. По този начин те могат да балансират краткосрочни флуктуации в потреблението на електроенергия.<ref name="набатов">{{cite book hrf| last = Набатов | first = Никита | coauthors = и др. | year = 2011 | title = Електроенергетиката на България | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | pages = 17 | isbn = 978-954-378-081-5}}</ref>

Водноелектрическите централи варират от съвсем малки по размер „микро-[[ВЕЦ]]-ове“ до огромни [[язовир]]и, които осигуряват електричество на милиони хора. Разграничаването на малки, мини- и микро-водноелектрически централи е условно и се използва най-вече от дружествата, въпреки, че е прието в почти всички страни по света класифицирането се основава на наличната инсталирана мощност. В категорията малки ВЕЦ спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МW, мини ВЕЦ се наричат централите с мощност от 500 до 2000 kW, а микро ВЕЦ – до 500 kW.{{hrf|Набатов|2011|194}}

== ИзточнициБележки ==