|
== Биография ==
Луи-Шарл е роден в [[Пале Роял]], [[Париж]] на [[3 юли]] [[1775]] г. и е благословен същия ден от отец Жан-Батист Талон, капелан на херцога.<ref>Philippe de Montjouvent, ''Éphéméride de la Maison de France de 1589 à 1848'', Paris, Éditions du Chaney, 1999, {{С.|282}}.</ref> Датата и мястото на допълнителната церемония по кръщене обаче са неизвестни.
Родителите му гласят за него църковна кариера. През 1783 г. той получава частен учител – отец Мариотини, племенник на [[Апостолически нунций|апостолическия нунций]], но той подава оставка през 1786 г. след конфликт с гувернантката на децата на херцога на Орлеан, [[Фелицита дьо Жанли|графиня дьо Жанли]]. След това той е възпитан от първия камерюнкер Бароа, преди да бъде поверен през 1789 г. на заместник-губернатора Лебрен, наследил [[Бернар дьо Бонар|Кавалер дьо Бонар]].
Луи-Шарл показва склонност към конна езда, но като цяло образованието му е занемарено, тъй като семейството скоро е въвлечено в [[Френска революция|революционните]] вълнения. На 24 май 1792 г. графът на Божоле последва баща си и любовницата му [[Маргарита Франсоаз Бовие дьо ла Мот дьо Сепой|графинята на Бюфон]] в Армията на Севера. Те прекарват известно време във [[Валансиен]], но се връщат в Париж в средата на юли. Те са в [[Пале Роял]] по време на [[Септемврийски кланета|Септемврийските кланета]] и тогава 12-годишният Божоле, привлечен от шума на един прозорец, вижда да минава, заклещеназабучена на щик, главата на леля му, [[Принцеса Дьо Ламбал|принцесата на Ламбал]].
След революцията Луи-Шарл не емигрира в чужбина, а остава във [[Франция]], където семейството му се ползва с доверието на новата власт заради активното революционно поведение на орлеанския херцог. През април 1793 г. 13-годишният принц е арестуван по заповед на [[Якобинци|якобинцитеякобинци]]те едновременно с всички [[Бурбони]] и затворен във [[Сен Жан (крепост)|Форт „Сен Жан]]“ в [[Марсилия]]. Баща му, майка му и по-малкият му брат също са арестувани. На 6 ноември баща му е [[Гилотина|гилотиниран]]. В затвора, подобно на брат си [[Антоан-Филип Орлеански|Антоан-Филип]], той се разболява от [[туберкулоза]], която е причина за смъртта му през 1808 г. Унищожен от пленничеството, което съсипва здравето му, той е морално „необразован, безволев, мързелив“.<ref>Guy Antonetti, ''op. cit.'', {{С.|294}}.</ref>
Отървали се като по чудо от [[гилотина]]та по време на [[Голяма чистка|Голямата чистка]], двамата братя са освободени от затвора след падането на [[Робеспиер]] по затъпничеството на любовника на майка им – [[Жак-Мари Рузе]], член на съветаСъвета на 500-те. На 30 август [[1796]] г. с декрет на [[Директория]]та Луи-Шарл и брат му Луи-Антоан-Филип са експулсирани в [[САЩ]], където френското [[шарже д'афер]] им отпуска годишна пенсия от 15 000 франка. Те се качват на кораба на 5 ноември 1796 г. Във [[Филаделфия]] през 1797 г. Луи-Шарл и Антоан се събират с брат им [[Луи-Филип]] и две години братята странстват из [[Нова Англия]], [[Големите езера]] и [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]].
През 1797 г. братята научават, че майка им се намира в [[Испания]], и решават да се върнат в [[Европа]]. Корабът им обаче е пленен от англичаните, които ги задържат, но скоро след това ги освобождават и те попадат в [[Куба]]. В [[Хавана]] тримата прекарват близо година и през [[1800]] г. успяват да се доберат до [[Англия]], където се установяват близо до [[Лондон]] – в [[Туикенхам|Туикенам]] (с адрес Highshot House, Crown Road – сграда, разрушена през 1927 г.) .
През 1804 г. Луи-Шарл постъпва в английския [[КралскияКралски военноморски флот]] и извършва кратка разузнавателна мисия по френското крайбрежие. Но здравето му, подкопано от туберкулоза и влошено от прекомерно пиене, бързо се влошава. През май 1807 г. туберкулозата е убилаубива 31-годишния му брат Луи-Антоан-Филип. Под предлог за възстановяване техният по-голям брат [[Луи-Филип]] решава да направи с Луи-Шарл пътешествие до [[Малта]], откъдето възнамерява да стигнат до [[Сицилия]], за да поиска ръката на една от дъщерите на крал [[Фердинанд I (Двете Сицилии)|Фердинанд I от Двете Сицилиии]]. Двамата принцове се качват в [[Портсмът|Портсмут]] на 15 април 1808 г. и слизат във [[Валета]] на 15 май след посещение на [[Гибралтар]] и [[Каляри]]. Това е мястото, където умира 28-годишният граф на Божоле на 30 май 1808 г., петнадесет дни след пристигането му. Тялото му е временно погребано в параклиса „Нотър Дам дьо Лиес“ и след това е прехвърлено през 1843 г. в Параклиса на Франция в [[Свети Йоан Кръстител (Валета)|Катедрала „Свети Йоан Кръстител]]“ във [[Валета]]. Гробницата му е изваяна от [[Жан-Жак Прадие]]. Копие на неговата лежаща статуя, направено от същия скулптор за музея във Версай, е поставено през 1986 г. в Кралския параклис в [[Дрьо]].
== Бележки ==
|
