Луи-Шарл Орлеански

френски благородник, граф на Божоле, принц по кръв от Дом Орлеан

Луи-Шарл-Алфонс-Леодгард Орлеански (на френски: Louis-Charles d'Orlèans; * 17 октомври 1779, Париж, Кралство Франция, † 30 май 1808, Малта) е френски благородник, граф на Божоле, принц по кръв от Дом Орлеан, най-малък брат на френския крал Луи-Филип.

Луи-Шарл Орлеански
Louis-Charles d'Orléans
граф на Божоле, принц по кръв
Louis Charles d'Orléans (1779-1808), Count of Beaujolais by Charles-François Phelippes.jpg
Луи-Шарл, граф Дьо Божоле
(Посмъртен портрет от Шарл-Франсоа-Филип. 1838, Версай.)
Роден
Починал
30 май 1808 г. (28 г.)
ПогребанСвети Йоан Кръстител, Валета, Малта
РелигияКатолическа църква
Семейство
РодОрлеански дом
БащаЛуи-Филип II Орлеански
МайкаЛуиза-Мари-Аделаид дьо Бурбон
Братя/сестриЛуи-Филип
Луи-Антоан-Филип
Франсоаз
Евгения-Аделаида-Луиза
Луи-Шарл Орлеански в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е най-малкият син на херцога на Шартър и след това орлеански херцог Луи-Филип (* 13 април 1747, † 6 ноември 1793), който по време на Френската революция става по-известен като Филип Егалите, и на съпругата му принцеса Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон (* 13 март 1753, † 23 юни 1821).

БиографияРедактиране

Луи-Шарл е роден в Пале Роял, Париж на 3 юли 1775 г. и е благословен същия ден от отец Жан-Батист Талон, капелан на херцога.[1] Датата и мястото на допълнителната церемония по кръщене обаче са неизвестни.

Родителите му гласят за него църковна кариера. През 1783 г. той получава частен учител – отец Мариотини, племенник на апостолическия нунций, но той подава оставка през 1786 г. след конфликт с гувернантката на децата на херцога на Орлеан, графиня дьо Жанли. След това той е възпитан от първия камерюнкер Бароа, преди да бъде поверен през 1789 г. на заместник-губернатора Лебрен, наследил Кавалер дьо Бонар.

Луи-Шарл показва склонност към конна езда, но като цяло образованието му е занемарено, тъй като семейството скоро е въвлечено в революционните вълнения. На 24 май 1792 г. графът на Божоле последва баща си и любовницата му графинята на Бюфон в Армията на Севера. Те прекарват известно време във Валансиен, но се връщат в Париж в средата на юли. Те са в Пале Роял по време на Септемврийските кланета и тогава 12-годишният Божоле, привлечен от шума на един прозорец, вижда да минава, забучена на щик, главата на леля му, принцесата на Ламбал.

След революцията Луи-Шарл не емигрира в чужбина, а остава във Франция, където семейството му се ползва с доверието на новата власт заради активното революционно поведение на орлеанския херцог. През април 1793 г. 13-годишният принц е арестуван по заповед на якобинците едновременно с всички Бурбони и затворен във Форт „Сен Жан“ в Марсилия. Баща му, майка му и по-малкият му брат също са арестувани. На 6 ноември баща му е гилотиниран. В затвора, подобно на брат си Антоан-Филип, той се разболява от туберкулоза, която е причина за смъртта му през 1808 г. Унищожен от пленничеството, което съсипва здравето му, той е морално „необразован, безволев, мързелив“.[2]

Отървали се като по чудо от гилотината по време на Голямата чистка, двамата братя са освободени от затвора след падането на Робеспиер по затъпничеството на любовника на майка им Жак-Мари Рузе, член на Съвета на 500-те. На 30 август 1796 г. с декрет на Директорията Луи-Шарл и брат му Луи-Антоан-Филип са експулсирани в САЩ, където френското шарже д'афер им отпуска годишна пенсия от 15 000 франка. Те се качват на кораба на 5 ноември 1796 г. Във Филаделфия през 1797 г. Луи-Шарл и Антоан се събират с брат им Луи-Филип и две години братята странстват из Нова Англия, Големите езера и Мисисипи.

През 1797 г. братята научават, че майка им се намира в Испания, и решават да се върнат в Европа. Корабът им обаче е пленен от англичаните, които ги задържат, но скоро след това ги освобождават и те попадат в Куба. В Хавана тримата прекарват близо година и през 1800 г. успяват да се доберат до Англия, където се установяват близо до Лондон – в Туикенхам (с адрес Highshot House, Crown Road – сграда, разрушена през 1927 г.) .

През 1804 г. Луи-Шарл постъпва в английския Кралски военноморски флот и извършва кратка разузнавателна мисия по френското крайбрежие. Но здравето му, подкопано от туберкулоза и влошено от прекомерно пиене, бързо се влошава. През май 1807 г. туберкулозата убива 31-годишния му брат Луи-Антоан-Филип. Под предлог за възстановяване техният по-голям брат Луи-Филип решава да направи с Луи-Шарл пътешествие до Малта, откъдето възнамерява да стигнат до Сицилия, за да поиска ръката на една от дъщерите на крал Фердинанд I от Двете Сицилиии. Двамата принцове се качват в Портсмът на 15 април 1808 г. и слизат във Валета на 15 май след посещение на Гибралтар и Каляри. Това е мястото, където умира 28-годишният граф на Божоле на 30 май 1808 г., петнадесет дни след пристигането му. Тялото му е временно погребано в параклиса „Нотър Дам дьо Лиес“ и след това е прехвърлено през 1843 г. в Параклиса на Франция в Катедрала „Свети Йоан Кръстител“ във Валета. Гробницата му е изваяна от Жан-Жак Прадие. Копие на неговата лежаща статуя, направено от същия скулптор за музея във Версай, е поставено през 1986 г. в Кралския параклис в Дрьо.

БележкиРедактиране

  1. Philippe de Montjouvent, Éphéméride de la Maison de France de 1589 à 1848, Paris, Éditions du Chaney, 1999, Шаблон:Dabbr 282.
  2. Guy Antonetti, op. cit., Шаблон:Dabbr 294.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Louis-Charles d'Orléans“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​