Изомерия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
см ш; +изт
Ред 1:
{{експерт}}
{{Обработка|форматиране}}
 
'''ИзомериИзомерия''' сае съществуването на [[химични съединения]] с еднаква молекулнахимична формула, но с различенразлични редфизични ви свързванетохимични насвойства. въглеродната<ref верига.name="EB">{{Цитат Тезиуеб съединения| иматзаглавие различни= свойстваIsomerism едно{{!}} спрямоDefinition, другоTypes, & Examples | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 25 март 2023 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/science/isomerism/Conformational-isomers | език = en | цитат = }}</ref> Явлението е открито от [[Берцелиус]]. На основата на структрурнатаструктурната теория (1860), Ал. [[Бутлеров]] изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани[[Бутан (алкан)|бутан]]и. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих [[Вьолер]] през 20-те години на 19XIX век (превръщане на амониев изоцианат в [[карбамид]]).
 
Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.
Съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.
 
Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери. [[Марковников]] (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми.
[[Марковников]] (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми.
 
Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули).
 
Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че: свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.
Свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.
 
Към края на XIX век [[Ван'т Хоф]] и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) – асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ ([[хиралност (химия)|хиралност]]). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на [[поляризация на светлината|плоскополяризираната светлина]].
 
== Видове изомерия ==
Line 20 ⟶ 17:
 
=== Позиционна изомерия ===
Тя се определя от разположението на връзки­те и функционалните групи спрямо различните въглеродни атоми от веригата.<ref name=":0">М. Николов и др. – Учебник по Химияхимия за студенти по медицина и стоматология – Трето издание – АРСО София 2012 – ISBN 978-954-8967-26-Х</ref>
 
=== Метамерия ===