Поповец: Разлика между версии

Новите заселници – етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир „Студен кладенец“]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350-годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на ремонтираната джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали. След 1962 г., когато почива бай Димо Карабойков и жена му баба Марина остава да живее в гр. Кърджали при сина си Георги, селото остава изцяло населено с етнически турци. През 1958 – 59 година държавата отнема собствеността им върху придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село [[Лозен (област Хасково)|Лозен]], Харманлийско[[Свиленградско]]. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима – бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат – пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. Селото отначало е пълнощничество после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който впоследствие живее в Измир.