Никита Хониат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: Трудове
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Редакция без резюме
 
Ред 20:
}}
 
'''Никита Хониат''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Νικήτας Χωνιάτης'') е [[византийци|византийски]] [[историк]] и висш държавен служител от втората половина на [[12 век|ХІІ век]]. Автор е на „''История''“ (Χρονική Διήγησις) на [[Византия]], обхващаща периода [[1118]] – [[1206]] г. Неговото съчинение е- важен исторически извор и за историята на средновековнабългарските земи през [[БългарияСредновековие|Средновековието]]. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.
 
== Биография ==
Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е около средата на ХІІ век, в град Хон (Χωναί) във, [[Фригия]], околоот средатачието наиме ХІІидва век[[Псевдоним|псевдонимът]], с който е известен. Брат е на [[Михаил Хониат]], [[митрополит]] на [[Атина]]. Получава добро образование в Атина<ref>Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7 </ref> и по-късно става [[Служител|чиновник]] при двора на [[император]]ите [[Мануил I Комнин]] и [[Алексий II Комнин]]. Прави успешна [[кариера]] при [[Исак II Ангел]], в чиито походиопити срещуда [[Теодорпопречи Петър|Петър]]на иосвобождението на българите от [[ИванВизантийско Асенвладичество Iнад българските земи|Асенвизантийска власт]] участва и той. Заема постовете: [[Логотет|велик логотет]] (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в БългарияСпалня|темаспални]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]]. Около [[1204]] г. е [[сенатор]] в Константинопол. Когато византийската [[столица]] пада в ръцете на [[кръстоносци]]те, Хониат бяга в [[Никея]], губейки цялото си имущество. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята „''История''“. Умира около [[1215]] – [[1217]] г.
 
В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в България|тема]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]].
Никита Хониат е автор и на [[реторика|реторически]] произведения и писма. Сред тях е „''Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...''“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар [[Калоян]].<ref>{{Cite book|title=Nicetae Choniates: Orationes et epistulae|location=Berolini et Novi Eboraci|year=1972|last=Choniates|first=Nicetae |chapter=IA|pages=106|editor=J. A. Van Dieten|lang=la|translator-last=Van Dieten|translator-first=J. A.}}</ref>
 
Около [[1204]] г. е [[Сенат (Византия)|сенатор]] в Константинопол. Забягва в [[Никея]], губейки цялото си имущество, когато столицата е превзета от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята „''История''“.
 
Умира около [[1215]] – [[1217]] г.
 
Никита Хониат е автор и на [[реторика|реторически]] произведения и писма. Сред тях е „''Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...''“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски (по името на областта [[Мизия]]) е упоменат цар [[Калоян]].<ref>{{Cite book|title=Nicetae Choniates: Orationes et epistulae|location=Berolini et Novi Eboraci|year=1972|last=Choniates|first=Nicetae |chapter=IA|pages=106|editor=J. A. Van Dieten|lang=la|translator-last=Van Dieten|translator-first=J. A.}}</ref>
 
== В изкуството ==
В [[роман]]а на [[Умберто Еко]] „''[[Баудолино]]''“ ([[2000]] г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.