Никита Хониат: Разлика между версии

'''Никита Хониат''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Νικήτας Χωνιάτης'') е [[византийци|византийски]] [[историк]] и висш държавен служител от втората половина на [[12 век|ХІІ век]]. Автор е на „''История''“ (Χρονική Διήγησις) на [[Византия]], обхващаща периода [[1118]] – [[1206]] г. Неговото съчинение е- важен исторически извор и за историята на средновековнабългарските земи през [[БългарияСредновековие|Средновековието]]. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.

Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е около средата на ХІІ век, в град Хон (Χωναί) във, [[Фригия]], околоот средатачието наиме ХІІидва век[[Псевдоним|псевдонимът]], с който е известен. Брат е на [[Михаил Хониат]], [[митрополит]] на [[Атина]]. Получава добро образование в Атина<ref>Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7 </ref> и по-късно става [[Служител|чиновник]] при двора на [[император]]ите [[Мануил I Комнин]] и [[Алексий II Комнин]]. Прави успешна [[кариера]] при [[Исак II Ангел]], в чиито походиопити срещуда [[Теодорпопречи Петър|Петър]]на иосвобождението на българите от [[ИванВизантийско Асенвладичество Iнад българските земи|Асенвизантийска власт]] участва и той. Заема постовете: [[Логотет|велик логотет]] (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в БългарияСпалня|темаспални]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]]. Около [[1204]] г. е [[сенатор]] в Константинопол. Когато византийската [[столица]] пада в ръцете на [[кръстоносци]]те, Хониат бяга в [[Никея]], губейки цялото си имущество. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята „''История''“. Умира около [[1215]] – [[1217]] г.