Никита Хониат
Никита Хониат (на гръцки: Νικήτας Χωνιάτης) е византийски историк и висш държавен служител от втората половина на ХІІ век. Автор е на „История“ (Χρονική Διήγησις) на Византия, обхващаща периода 1118 – 1206 г. - важен исторически извор и за историята на българските земи през Средновековието. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.
| Никита Хониат | |
|---|---|
| византийски историк | |
 | |
| Роден |
1155 г.
|
| Починал | 1217 г.
|
| Религия | православие |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Братя/сестри | Михаил Хониат |
Биография Редактиране
Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е около средата на ХІІ век, в град Хон (Χωναί), Фригия, от чието име идва псевдонимът, с който е известен. Брат е на Михаил Хониат, митрополит на Атина. Получава добро образование в Атина[1] и по-късно става чиновник при двора на императорите Мануил I Комнин и Алексий II Комнин. Прави успешна кариера при Исак II Ангел, в чиито опити да попречи на освобождението на българите от византийска власт участва и той. Заема постовете: велик логотет (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални.
В 1189 г. е управител на тема Филипопол (Пловдив) и взема участие в преговорите с водача на Третия кръстоносен поход, император Фридрих I Барбароса.
Около 1204 г. е сенатор в Константинопол. Забягва в Никея, губейки цялото си имущество, когато столицата е превзета от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. Служи при никейския император Теодор I Ласкарис. Тук завършва своята „История“.
Никита Хониат е автор и на реторически произведения и писма. Сред тях е „Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски (по името на областта Мизия) е упоменат цар Калоян.[2]
В изкуството Редактиране
В романа на Умберто Еко „Баудолино“ (2000 г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.
Външни препратки Редактиране
- Новелата за лакомия логотет у Никита Хониат – Снежана Ракова, Интердисциплинарна научна конференция Просветеният смях (2 – 3 април 2004)
- Из „Балдолино“ на Умберто Еко