Никита Хониат

Никита Хониат (на гръцки: Νικήτας Χωνιάτης) е византийски историк и висш държавен служител от втората половина на ХІІ век. Автор е на „История“ (Χρονική Διήγησις) на Византия, обхващаща периода 1118 – 1206 г. Неговото съчинение е важен исторически извор и за историята на средновековна България. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.

Никита Хониат
византийски историк
Роден	1155 г. Хон, Византийска империя
Починал	1217 г. Никея, Никейска империя
Религия	православие
Научна дейност
Област	История
Братя/сестри	Михаил Хониат

Биография

Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във Фригия около средата на ХІІ век. Брат е на Михаил Хониат, митрополит на Атина. Получава добро образование в Атина и по-късно става чиновник при двора на императорите Мануил I Комнин и Алексий II Комнин. Прави успешна кариера при Исак II Ангел, в чиито походи срещу Петър и Асен участва. Заема постовете: велик логотет (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В 1189 г. е управител на тема Филипопол (Пловдив) и взема участие в преговорите с водача на Третия кръстоносен поход, император Фридрих I Барбароса. Около 1204 г. е сенатор в Константинопол. Когато византийската столица пада в ръцете на кръстоносците, Хониат бяга в Никея, губейки цялото си имущество. Служи при никейския император Теодор I Ласкарис. Тук завършва своята „История“. Умира около 1215 – 1217 г.

Никита Хониат е автор и на реторически произведения и писма. Сред тях е „Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар Калоян.

В романа на Умберто Еко „Баудолино“ (2000 г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.

Външни препратки

• Новелата за лакомия логотет у Никита Хониат – Снежана Ракова, Интердисциплинарна научна конференция Просветеният смях (2 – 3 април 2004)
• Из „Балдолино“ на Умберто Еко