Никита Хониат (на гръцки: Νικήτας Χωνιάτης) е византийски историк и висш държавен служител от втората половина на ХІІ век. Автор е на „История“ (Χρονική Διήγησις) на Византия, обхващаща периода 1118 – 1206 г. - важен исторически извор и за историята на българските земи през Средновековието. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.

Никита Хониат
византийски историк
Роден
1155 г.
Починал
1217 г. (62 г.)
Религияправославие
Научна дейност
ОбластИстория
Братя/сестриМихаил Хониат

Биография редактиране

Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е около средата на ХІІ век, в град Хон (Χωναί), Фригия, от чието име идва псевдонимът, с който е известен. Брат е на Михаил Хониат, митрополит на Атина. Получава добро образование в Атина[1] и по-късно става чиновник при двора на императорите Мануил I Комнин и Алексий II Комнин. Прави успешна кариера при Исак II Ангел, в чиито опити да попречи на освобождението на българите от византийска власт участва и той. Заема постовете: велик логотет (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални.

В 1189 г. е управител на тема Филипопол (Пловдив) и взема участие в преговорите с водача на Третия кръстоносен поход, император Фридрих I Барбароса.

Около 1204 г. е сенатор в Константинопол. Забягва в Никея, губейки цялото си имущество, когато столицата е превзета от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. Служи при никейския император Теодор I Ласкарис. Тук завършва своята „История“.

Умира около 1215 – 1217 г.

Никита Хониат е автор и на реторически произведения и писма. Сред тях е „Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски (по името на областта Мизия) е упоменат цар Калоян.[2]

В изкуството редактиране

В романа на Умберто ЕкоБаудолино“ (2000 г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7
  2. Choniates, Nicetae. IA // Nicetae Choniates: Orationes et epistulae. Berolini et Novi Eboraci, 1972. с. 106. (на латински)