Ньойски договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Връщане след вандализъм |
м ненадежден източник |
||
Ред 58:
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни [[Борис III|цар Борис III]] издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.
През лятото на 1919 г. [[Белград]] изпраща мемоар до френския премиер [[Жорж Клемансо]], където се настоява цялата българо-югославска граница от река [[Дунав]] до [[Беласица]] да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. [[Видин]], [[Кула]], [[Белоградчик]], [[Трън]], [[Цариброд]], [[Босилеград]], [[Кюстендил]], [[Струмица]] и [[Петрич]]) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
| |||