Детска литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м iw
м изказ
Ред 6:
Поради тежките условия на културен и политически живот, авторската българска детска литература се развива сравнително късно. Първи нейни представители са [[Васил Попович]] (стихосбирката „Детска гусла“) и [[Петко Славейков]] (стихосбирката „Веселушка“). Излиза и първото българско детско [[списание]] „Пчелица“. След Освобождението нейни видни представители са [[Иван Вазов]], [[Цани Гинчев]], [[Елин Пелин]], [[Чичо Стоян]] (Стоян Михайлов Попов), [[Стоян Дринов]], [[Дядо Благо]] (Стоян Русев).
 
През втората половина на [[20 век]] българската детска литература е в подем. ИздаватИздава се множествомного детска [[периодика]], в която присъстват раздели за [[литература]]: „Септемврийче“, „Другарче“, „Славейче“, „Пламъче“. Представители на това поколение български автори на детска литература са: [[Ран Босилек]], [[Калина Малина]], [[Ангел Каралийчев]], [[Емилиян Станев]], [[Асен Босев]], [[Стоян Даскалов]], [[Младен Исаев]], [[Марко Марчевски]], [[Павел Вежинов]], [[Леда Милева]], [[Николай Зидаров]], [[Иван Давидков]], [[Братя Мормареви]] и много други.
 
Курсове по детска литература започват да се четат в [[педагогика|педагогическите]] специалности на [[Софийски университет]], както и в учителските институти за [[детска педагогика|детски]], [[начална педагогика|начални]] и [[прогимназия|прогимназиални]] [[учител]]и. Множество литературни творби за деца са адаптирани за театрални и радио постановки, както и превърнати в [[сценарий|сценарии]] за [[детски филм|детски]] телевизионни и кино-филми.