Клод Шаброл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
lang-fr
{{Обработка|препратки}}
Ред 1:
{{Обработка|препратки}}
 
{{Биография инфо
| име = Клод Шаброл dot.png
| портрет =
| описание = френски режисьор
| наставка =
| роден-дата = [[24 юни]] [[1930]]
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
Line 10 ⟶ 12:
 
Роден е на [[24 юни]] [[1930]] г. в [[Париж]]. Започнал работа в средата на 50-те г. на ХХ век в «Кайе дю синема» като филмов критик заедно с Трюфо, Годар и Ромер- бъдещите лидери на "новата вълна" във френското кино. По свидетелство на свои колеги, цялото си свободно време посвещавал на четене на детективски романи.
 
Първата лента на Шаброл "Le Beau Serge" (1958)станала манифест на новото кинодвижение(нова вълна)и предизвикала фурор:малобюджетна продукция (заснета с пари от наследството му)критична към буржоазната действителност. Филмът бил абсолютно некомерсиален, както и следващата му работа "Les Cousins" (1959). В тези ленти се проявили някои черти от творческия маниер на режисьора- остър сюжет, критика на буржоазните нрави,мизантропия в изображението на провинцията...
 
През целия си живот Шаброл е почитател на "черното криминале" и в най добрите си години използва каноните на жанра за остър социален анализ и показване отношенията вътре в обществото. Особено ярък бил периода от края на 60-те и 70-те г. на ХХ в.:La Femme Infidele, 1969; Que La Bete Meure, 1979;
През целия си живот Шаброл е почитател на "черното криминале" и в най добрите си години използва каноните на жанра за остър социален анализ и показване отношенията вътре в обществото. Особено ярък бил периода от края на 60-те и 70-те г. на ХХ в.:La Femme Infidele, 1969; Que La Bete Meure, 1979; L'animal, 1977; La Rupture, 1970; Les Noces Rouges, 1973... Остросюжетната фабула в тези филми разкрива лицемерието и често криминалните отношения в средната и висша класа на обществото.
 
С течение на времето Шаброл разнообразява темите си, като екранизира някои класически произвидения:
Madame Bovary, 1991 наприме(по Г.Флобер)и др.
Line 18 ⟶ 22:
В типа кино, който практикува (качествено кино, което привлича широка публика - нещо все по-рядко достижимо), Шаброл е може би единственият, който дръзва да разказва не-истории, да предлага неразрешени мистерии и да създава мътни персонажи, нито наистина добри, нито напълно лоши. Режисьор, който оставя филмите си отворени, без завършек.
И докато социалното кино е на мода, докато пропастта между управляващи и управлявани става все по-дълбока и ядна, Шаброл извършва върховния грях да се интересува от буржоазията: провинциалната буржоазия, мераклийско угаждане в яденето и пиенето, налята физиономия с пафкаща лула, злото, вината, и тем подобни. Но за режисьора изучаването под лупа на охолните класи остава най-добрият начин да се разбере светът.
 
по материали от бг и чужди сайтове
 
== Избрана филмография ==