Плоски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Natadimova (беседа | приноси) |
||
Ред 32:
== Културни и природни забележителности ==
Песен (предание) за мома Смиля от село Плоски
Отишла е мори мома Смиля
на потоко мори на шафаро
сос сестра си мори Сеферинка
и снаа си мори Теменуга
да си прашат мори на бубако.
Щом запраши Смиля и запея,
щом запраши Смиля и запея
песна гласовита, речовита.
Ка я дочу мори Кайчо Мехмед
па си пукна мори с тенка пушка,
изправи се Смиля що да види
по баиро иде Кайчо Мехмед.
Па си грабна мома Смиля
и я закара нанагоре по потоко
по потоко воз реката.
Стигнали до Менчовец,
Кайчо Мехмед на Смиля продума:
„Айде, моме Смильо, да седнем
малку да починем
тука на тая сенкя под тая горница.”
Па седнали малку да починат
Кайчо Мехмед на Смиля продума:
„Дей гиди Смильо девойко,
тежка ме дремка нападна
ке легна малку да преспа
на твоьо ален прегач.”
Па си легна Кайчо Мехмед
на Смилинио ален прегач,
що си легна и тежко заспа.
Чуди се мома Смиля и мае
как да избега на Кайчо Мехмед.
Поседела, почекала Кайчо Мехмед
да не се разбуди и накрая решила:
полека-лека отвръзала ален прегач
и побегнала боса нанагоре,
нанагоре воз реката
та стигнала над Киримдол.
Там се скрила в чичовата й племна,
никой Смиля не видел
само стринка й я видела, но на никой
не кажала.
Кога се разбудил Кайчо Мехмед
що да види -
ален прегач на земята лежи,
а мома Смиля я нема,
станала Смиля, бегала.
Страшно се разлютил Кайчо Мехмед,
па си грабна тенка пушка
па побегна нанагоре, нанагоре воз реката
па си стигна на Киримдол.
Там си пукна с тенка пушка,
па се турци бръже насобрали
и отишли у Смилини.
Там фанали Смилините бракя и
Смилинио баща,
фанали ги и ги навръзали.
Страшно изревал Кайчо Мехмед:
„Ой ви вази Смилини бракя,
къде скрихте мома Смиля?!
Ако Смиля не кажете
цело село ке запалим
и сичко живо ке изгорим”.
Отговарят Смилините бракя:
„Ой те тебе, ефенди Кайчо Мехмед,
Смиля си я тука нема,
Смиля си е на потоко, на потоко, на шафаро,
Там си праши на бубако.”
Като дочула Смилината стринка
Та си ойде и на Смиля дума:
„Я предай се, мори, моме Смильо,
турци сичко живо ке изгорат.
Ние ке те, Смильо, зараниме
от женско муле, Смильо, копито,
та да немаш, мори моме Смильо,
да си немаш, мори, от турчин рожба.”
(Смиля се предава и спасява селото от изгорване, а стринка й я заранила с копито от женско муле и наистина Смиля е немала рожба от турчино.)
----------------------------------------------------------------
Предание
за поп Никола от с. Плоски
село Плоски е било турско село. Българето са били малку. Они са живеали в крайната маала „Киримдол”. Средната маала е била мешана – имало е и турци, и българи. Останалото, по-убавото место, е било заето от турски кащи.
В селото имало един поп на име никола. Бил млад, убав, арен човек, ногу умен и с хората се сработвал ногу добре. Бил е завършил вМелник некакво училище, оти по това време в Свети Врач не е имало такова училище. И така станал свещеник.
По времето, куга турците забегали от наще села, през1912 година, поп Никола е бил веке останал млад вдовец – жена му починала млада. Дечичка още не са имали.
Попо си аресал една кадънка от еслото, ногу убава, и она го аресала и така се оженили. Арно, ама кадънката имала ногу души бракя и они ич не са а давали. Куга си забегали за Турция, искали и нея да си я закарат, ама она не кандисала. Милили я, тормозили я… но она си останала при попо. Така енйното семейство – сите – си бегали в Турция, она си останала в Плоски. В селото е имало и други кадънки женени за българи, ама они си бегали, само таа останала. Отрекла се от турската вера и приела българско име.
Не се минало ногу време и хората от селото забележили, че откаде местността „Цръвената пръст” – горе в планината – се подали ногу люде, цел облак, на добици и идат право къде селото.
Кадънката рекла на попо: „Слушай, Никола, айде да бегаме, да се скрием некаде низ гората, оти това са сигурно турци. Може да дойдат и мойте бракя, ке не погубат и двата.” Арно, ама попо бил ногу арен човек, верувал в Бога и бил сигурен, оти Бог ке помогне и сичко ке се оправи с арно. Затова й рекол: „Не бой се, жено, това са гръци, а они са арни люде, ке ес предадем, нема да се противим и ке се разберем с арно.”
Излегол сред селото, собрал народо и им рекол: „Не бойте се, това са гръци, ке се предадем, ке ес разберем с них и селото нема да си оставим, оти ако бегаме, они сичко ке ограбат.” Така и направили, останали.
Арно, ама в тия гръци имало и турци, там били и бракята на кадънката. Они се били поврънали за сестра си и нарочно се умешали с гръците, за да не ги забележат.
Дошли в селото, сардисали поповата каща, фанали поп Никола и кадънката, навръзали ги и ги закарали от селото нодол по потоко – та право дол в полето. Сопрели се на местността „Горничето”, сага му викат „Поручик Минков”.
Там пред очите на кадънката нейните братя сосекли попо на парчета и го остили там да го ядат пцетата. Закарали си сестрата и бегали.
След като си бегали турците дошли близките на попо – брат му Дончо, баща му Яким и некои други близки, собрали парчетата от телото на поп Никола, отнели ги в селото и го закопали близу до църквата.
И днеска гробо му се пази и на енго има плоча с надпис: „Тук почива поп Никола”.
Така поп Никола станал жертва на турското насилие заради смешателството му с турската вера.
Народът му е запазил гроба, защото го е обичал.
-----------------------------------------------------------------
== Редовни събития ==
| |||