Плоски
Пло̀ски е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Плоски | |
Новата църква в селото | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 591 души[1] (15 март 2024 г.) 5,9 души/km² |
Землище | 100 214 km² |
Надм. височина | 624 m |
Пощ. код | 2810 |
Тел. код | 07439 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 56839 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Кметство – кмет | Плоски Кирил Катарджиев (ГЕРБ) |
Плоски в Общомедия |
География
редактиранеСело Плоски се намира в западния склон на Пирин, на 6,5 km от главен път Е79 на 16 km от Сандански, на 62 km от Благоевград, на 155 km от София и на 155 km от Солун.
Площта на землището на Плоски е около 100 km2. Надморска височина: център – 544 m, църквата – 634 m, Долната махала – 447 m.
История
редактиранеКрай селото има останки от тракийско и римско време, и от Средновековието. По-късно селото е турски чифлик. Жителите са се препитавали от гората. В местностите Елово и Долното плавило е имало чаркове.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Плоски (Ploski) е посочено като село със 76 домакинства и 150 жители мюсюлмани и 55 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Плоска, на СЗ от града 17 часа път. Броят на къщите е до 150: 90 турски с 60 български. Разположена е в полите на Пирин.[4] | “ |
В 1891 година наброява 400 българи и 920 мохамедани.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 1340 души, от които 400 българи-християни, 750 турци и 190 цигани.[5]
В 1912 година селото е освободено по време на Балканската война. След войните в Плоски се заселват бежанци от Егейска Македония и от Каршияка - главно от Игралище, Махалата, Палат.[2]
В 1914 година на най-високата точка е построена църквата „Успение Богородично“. На Голяма Богородица е и селският събор. В 10-те години на XXI век на оброчището Свети Илия в северозападната част на селото е построен параклис „Свети Илия“.[2]
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | |
Общо | 631 |
Българи | 601 |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 29 |
Галерия
редактиране-
Изглед от Кермидол
-
Изглед от Гуменци
-
Изглед от връх Турлино
-
Изглед от църквата
-
Фолклорна група от Плоски
Личности
редактиране- Родени в Плоски
- Иван Ст. Мишников, български революционер, деец на ВМРО, интерниран в гр. Стара Загора през 1935 г.[7]
- Иван Катарджиев (1931 - 2018), историк от Република Македония
- Йордан Руйчев (1913 - 1948), български революционер, горянин
- Стойка Тодорова Димитрова (р. 1944), лекар, Директор здравеопазване област Бургас.
- Стойчо Младенов (р. 1957), български футболист и треньор
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г История // Плоски. Архивиран от оригинала на 2018-08-07. Посетен на 20 декември 2015.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 238, ISBN 978-619-00-1431-7.