Габер (Софийска област): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 49:
== Културни и природни забележителности ==
Църква "Света Троица", НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ", ОУ"Св.Св.Кирил и Методий", ЦДГ"Радост"
Строителството на храма "Света Троица" в село Габер област Софийска започва през 1925година.Основният камък е положен от поп Христо.Храмът е осветен през 1932година при поп Стоимен и кмета на селото Михаил Манов.Стенописите са изработени от учителя по рисуване Грънчаров.Черквата е построена единствено с труда и помощите на нашите прадеди-подолюбци и вярващи в Бога.Всички са давали своята дан за доброто начинание.Ето имената на някои от тях:дядо Коле Гигов-обикалял цяла България,за да събира помощи;Михаил Манов,Алекси Раденков и Арсо Антов-кметове на селото;Милош Гьорев и много други хора от всички фамилии в селото и околните села-помогнали с труд и средства.Камбаната е купена от Рангел Данев.мястото,където е построена черквата е избрано така,че да се вижда от всички села наоколо чак до съседна Сърбия.Тя вдъхва вяря и кураж на всички вярваши и невярващи.Да се поучим от примера на нашите прадеди и да помагаме кой с каквото може за поддържане на храма,за да го запазим за нас и за идните поколения. БОГ Е С НАС! Банкова сметка на черквата:BG 59 BACX 96604042045000 Уни Кредит Булбанк гр.Драгоман.
По време на сръбско-българската война през 1885 г. щабът на сръбската армия и предводителят й крал Милан се настаняват в Габер и пред моята прабаба Магдалена Соколова,на която викали Мака, крал Милан изрича прословутата си фраза:"Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе". Зная тази история от дядо си Петър Соколов, четвъртият, най-малкият син на Мака, от баща си и чичовците си и от много хора от "Бурел", при срещите си с които първото нещо, което са ми казвали, като парол за идентификация, е:"А, ти си правнук на Мака Соколова, дето е сложила отрова в кафето, което приготвила на крал Милан". Тази мълва от онова време все още битува сред възрастните жители на района. Такъв исторически факт няма, но и народната фантазия в такива случаи е богата, особено, когато става дума за възмездие срещу нов поробител.
Ето историята съвсем накратко, според дядо Милан, най-старият брат на дядо ми Петър и участник в срещата със сръбския крал, с когото съм разговарял много пъти по този въпрос:
След боевете при селата Долна Невля и Грълска падина нашата малка войскова част се отеглила към Сливница. Подир нея дошли сърбите. Сръбски офицери и войници опънали шатри в двора на Мака. Той е бил огромен, 36 декара, с хан, бакалница, бояджийница, две къщи - старата и нова, двуетажна - много стопански постройки, ята от пуйки, гъски, кокошки, почти като малко село. До освобожданието семейството на Мака е имало около 3000 овце, 4 - 6 чифта волове, крави, коне и всякаква друга стока, три мандри, 12-15 души ратаи и е снабдявало с месо и млечни продукти турските военни гарнизони в Ниш, Пирот и Сливница.
| |||