Жеко Спиридонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
още малко информация и източници
Ред 9:
| починал-място = с. [[Рибарица]], [[България]]
}}
'''Жеко Спиридонов Хадживичев''' е български [[скулптор]] и [[член-кореспондент]] на [[БАН]].
 
== Биография ==
Между 1886 и 1889 г. учи в училището по [[керамика]] в чешкия град [[Бехине]]. През следващите три години преподава в Държавното занаятчийско училище в [[Княжево (квартал)|Княжево]], [[София]]. Следва 6-годишно обучение по скулптура в Художествената академия в [[Мюнхен]], което завършва през 1898 г. с най-високото отличие на академията, сребърен медал. През 1896 и 1897 г. Спиридонов участва със свои [[бюст-паметник|бюстове]] в изложби в немския град.
 
През 1898 г. се завръща в София и започва да преподава рисуване в [[Първа софийска гимназия]] и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес [[Национална художествена академия]]). От 1904 г. минава на постоянна работа там. Ректор на Академията е от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. Новаторски принос на Спиридонов е че въвежда рисуването от натура, за сметка на практикуваното дотогава рисуване по [[гипс]]ови отливки. Сред учениците му в Академията са скулпторите [[Иван Лазаров]], [[Иван Фунев]], [[Пандо Киселинчев]], [[Анастас Дудулов]], [[Йордан Кръчмаров]], [[Ангел Спасов]], [[Стефан Пейчев]], художниците [[Владимир Димитров - Майстора]] и [[Иван Ненов]].
 
Става член-кореспондент на БАН през 1945 г. Умира през същата година, на 21 юли.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref>
 
== Творчество ==
Заедно с [[Борис Шац]] и [[Марин Василев]], Жеко Спиридонов е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=35070 ''Трима титани''], информация за изложбата „Първите в новата българска скулптура“, dnes.bg, 12 април 2007</ref><ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/1vi_bg_skulptori.htm Изложба на първите български скулптори се откри в НХГ], сайт на БНР, 23 април 2007</ref>
Още в студентските си години Жеко Спиридонов прави [[барелеф]]и на [[Петко Рачев Славейков]] и д-р [[Константин Стоилов]]. Прави бюст-паметници и скулптури на възрожденци, исторически личности и свои съвременници. Сред известните му паметници са тези на [[Христо Ботев]], [[Васил Левски]] и [[граф Игнатиев]] в [[Морската градина]] във [[Варна]], на [[Иван Вазов]] и [[Георги Бенковски]] в софийската [[Борисова градина]], на [[Алеко Константинов]] в [[Свищов]].
 
Още в студентските си години Жеко Спиридонов прави [[барелеф]]и на [[Петко Рачев Славейков]] и д-р [[Константин Стоилов]]. Прави бюст-паметници и скулптури на възрожденци, исторически личности и свои съвременници. Сред известните му паметници са тези на [[Христо Ботев]], [[Васил Левски]] и [[граф Игнатиев]] в [[Морската градина]] във [[Варна]], на [[Иван Вазов]] и [[Георги Бенковски]] в софийската [[Борисова градина]], на [[Алеко Константинов]] в [[Свищов]].
 
Съвместно с проф. Марин Василев, проф. [[Иван Травницки]], [[Борис Михайлов]], проф. [[Иван Мърквичка]] и проф. [[Антон Митов]] прави проекта за оформлението на [[плевен]]ския [[параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“]].<ref>[http://panorama-pleven.com/index.php?option=content&task=view&id=13 Информация за параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“], сайт на Военноисторическия музей, Плевен</ref>
 
== Източници ==
<references />
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.
 
{{сорткат|Спиридонов, Жеко}}