Стефан Иванов (художник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{друго значение|художника|други хора с това име|Стефан Иванов}} |
още добавки за личния живот и творчеството |
||
Ред 10:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Стефан Иванов Георгиев''' е български [[художник]] и [[академик|действителен член]] на [[БАН]]. Известен е предимно като портретист, но в творчеството си застъпва и жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция и иконопис.
== Биография ==
През 1903 г. завършва специалност [[живопис]] в Рисувалното училище (днес [[Национална художествена академия]]) в класа ва проф. [[Иван Мърквичка]]. Четири години по-късно сам започва да преподава там, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. е ректор. Негови ученици са [[Дечко Узунов]], [[Георги Велчев]], [[Никола Вълчев]], [[Живка Пейчева]].▼
Стефан Иванов е роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При една епидемия в родното му село [[Долна Бела Речка]] умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства.<ref name="irina">
Завършва средното си образование в [[Кюстендил]], където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес [[Национална художествена академия]]. През 1903 г. завършва там специалност [[живопис]] в класа в проф. [[Иван Мърквичка]].
▲
Стефан Иванов е носител на множество отличия, сред които:
Line 22 ⟶ 25:
* [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]] — I степен.
През 1941 г.
== Творчество ==
Ранните му творби са основно [[пейзаж]]и и [[портрет]]и, предимно еднофигурни и на млади жени. Някои от портретите са рисувани [[пленер|на открито]]. Градските пейзажи изобразяват трудния живот на българина през [[1920-те]] години; мизерия, печал и угнетеност струи от тях. Меланхолични са и образите в портретите му.
Двугодишният престой на Иванов в [[Париж]] през 1925-27 г. е повратна точка в творчеството му, променя се живописната му концепция, творбите му стават по-зрели и майсторски, по-богати на [[нюанс]]и. Основно изразно средство на Иванов става [[колорит]]ът. Продължава да работи в портретния жанр, но същевременно първи в България въвежда жанра на [[акт (изобразително изкуство)|голото тяло]].<ref name="irina" />
Другият жанр, който Стефан Иванов разработва през целия си творчески път, е [[иконопис]]ът. Прави проекти за [[мозайка|мозайки]] и рисува [[стенопис]]ите на софийските църкви [[Света Петка Самарджийска|„Света Петка“]] и [[Свети Седмочисленици (София)|„Свети Седмочисленици“]], както и на [[храм-паметник Свети Александър Невски]].
== Източници ==
| |||