Комплекс „България“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „Зала „България““ преместена като „Комплекс „България““: обща статия |
добавки за хотела и ресторанта |
||
Ред 1:
'''Комплекс „България“''' е многофункционална [[сграда]] в [[София]], включваща [[хотел]], [[ресторант]], [[сладкарница]] и [[концертна зала]]. Намира се на булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ №4, от южната страна на булеварда в участъка между площад „[[Александър Батенберг (площад)|Александър Батенберг]]“ и улица „Георги Бенковски“.
== Сградата ==
Сградата е построена като част от инвестиционния портфейл на [[Чиновническо застрахователно дружество|Чиновническото застрахователно дружество]]. Тя заема пространството между централната администрация на дружеството и стария [[Хотел България (Дякон Игнатий)|Хотел „България“]] на ъгъла с улица „Дякон Игнатий“, като в дълбочина достига до улица „Аксаков“.<ref name="Стоилова">{{cite web | last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}</ref> През 1932 е проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите [[Станчо Белковски]] и [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]]. Строежът започва през [[1935]] и завършва на [[9 октомври]] [[1937]], като откриването на комплекса е отбелязано с концерт на [[Академичен симфоничен оркестър|Академичния симфоничен оркестър]] в новата концертна зала.
Сградата на архитектурния комплекс България е смятана за един от примерите за [[модернизъм|модернизма]] в българската архитектура в междувоенния период. Проектът е изключително сложен, поради съчетаването на няколко различни функции, сложната форма на парцела и необходимостта от вписване между двете съществуващи сгради на булевард „Цар Освободител“. Предната фасада е несиметрична, като входът към хотела е изнесен вдясно, а първите две етажни нива са обединени от голямата витрина на сладкарницата. Етажните височини на горните етажи следват тези на съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество. Сградата включва и някои сложни от техническа гледна точка елементи - отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата и други.<ref name="Стоилова"/>
През 1978 комплексът е обявен за архитектурен [[паметник на културата]] от национално значение.<ref name="Стоилова"/>
В момента в залата концертрират [[Софийска филхармония|Софийската филхармония]] и Оркестъра на [[Класик ФМ радио]].▼
== Зала „България“ ==
Първоначално залата има 1470 седящи места разположени в партерна част, два балкона и ложи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], при британско-американска [[Бомбардировки на София|бомбардировка]] на [[24 май]] [[1944]], залата е разрушена заедно с органа и двата [[роял]]а.
Първият [[орган (музика)|орган]] в залата, монтиран през 1937, е на [[Франкфурт на Майн|франкфуртската]] фирма „Sauer“. Разполагал е с 4 [[мануал]]а, 72 [[регистър (музика)|регистър]]а и 6000 тръби. Органът е бил с романтично звучене и електропневматична трактура. На 24 май 1944 е напълно разрушен при бомбардировка.▼
▲
През [[1974]] е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, [[Потсдам]], разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - най-големият в [[България]]. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на [[барок]]ова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с швелери за регистрите на един от мануалите (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).▼
===
▲
▲През [[1974]] е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, [[Потсдам]], разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - най-големият съществуващ днес в
[[Картинка:Schuke-sofia bulgaria-hall.JPG|мини|дясно|210п|Органът]]▼
▲[[Картинка:Schuke-sofia bulgaria-hall.JPG|мини|дясно|210п|Органът]]
[[Картинка:Schuke-spieltisch-sofia.JPG|мини|дясно|210п|Шпилтишът]]
{| style="border:2; margin:0
|-
| colspan="4" align="center"| <big>'''Диспозиция'''</big>
|-
| bgcolor="#cccc99" |
Line 28 ⟶ 33:
| bgcolor="#cccc99" |
'''Педал'''
|-
| bgcolor="#cccccc" valign="top" |
* [[Bordun]] 16'
* [[Принципал|Principal]] 8'
Line 49 ⟶ 53:
* III / I
| bgcolor="#cccccc" valign="top" |
* Hotz-principal 8'
* Spitz-gedackt 8'
Line 72 ⟶ 76:
* III / II
| bgcolor="#cccccc" valign="top" |
* Holz-gedackt 8'
* Quinta-dena 8'
Line 86 ⟶ 90:
* Тремулант
| bgcolor="#cccccc" valign="top" |
* Principal 16'
* Subbass 16'
Line 109 ⟶ 113:
|}
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Софийска култура]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в София]]
| |||