Разлика между версии на „Никола Мирчев“

разширяване
({{редактирам}})
(разширяване)
{{Биография инфо
{{редактирам}}
| име = Никола Мирчев
'''Никола Мирчев''' е български художник, роден през 1921 г. и починал през 1973 г, бил е председател на [[СБХ]].
| портрет = dot.png
| описание = български художник
| роден-дата = [[13 ноември]] [[1921]]
| роден-място = [[Кюстендил]], [[България]]
| починал-дата = [[21 февруари]] [[1973]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
}}
'''Никола Стоилов Мирчев''' е български [[художник]] — живописец, илюстратор и карикатурист.
 
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на професор [[Илия Петров]]. Мирчев взима участие в [[антифашизъм|антифашисткото]] движение и то впоследствие се превръща в една от основните теми на творчеството му, наред с [[история на България|историческото минало на България]] и борбата за [[Освобождение на България|национално освобождение]]. Сред известните му картини са ''„Април 1876“'' (1966), ''„Румена воевода“'' (1969), ''„От кога се зора зазорила“'' (1969), ''„[[Ильо войвода|Дядо Ильо войвода]]“'' (1971). Рисува [[портрет]]и на лидери на пролетарското движение като [[Владимир Илич Ленин]], [[Феликс Дзерджински]], [[Емил Шекерджийски]], [[Димитър Благоев]], [[Тодор Живков]], на хора от семейството си, както и един [[автопортрет]] през 1971 г.
== Картини ==
 
Мирчев е и карикатурист, един от основателите на сатиричният вестник ''„[[Стършел (вестник)|Стършел]]“'' през 1946 г. [[карикатура|Карикатурите]] му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и [[сарказъм]]. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически [[плакат]]и и [[илюстрация|илюстрира]] много книги, сред които:
* "Дядо Ильо войвода"
* ''„Български народни приказки“'' от [[Ран Босилек]],
* "Слънце над родината"
* ''„[[Тютюн (роман)|Тютюн]]“'' от [[Димитър Димов]],
* "Румена воевода"
* ''„Ленко“'' от [[Георги Караславов]],
* ''„Чипоноско в подземния свят“'' от [[Йордан Милтенов]],
* ''„Няма що“'' от [[Емилиян Станев]].<ref name="BAN">''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref>
 
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-20&article=215372 ''Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур''], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007</ref>
{{мъниче}}
 
Никола Мирчев е двукратен носител на [[Димитровска награда]] през 1951 и 1972 г., през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“, носител на [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] за 1971 г.<ref name="BAN" /> Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“).
 
Неговият син, [[Ивайло Мирчев]], също е художник и председател на СБХ от 2004 г.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.duma.bg/2007/0707/260707/kultura/cul-4.html Спомени за Никола Мирчев], [[Георги Струмски]], в-к „Дума“
 
{{сорткат|Мирчев, Никола}}
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Председатели на СБХ]]