Ото Варбург: Разлика между версии

Пред 1906 г. Варбург завършва [[химия]] в [[Берлински университет|Берлинския университет]] и продължава с второ висше по [[медицина]] в [[Хайделбергски университет|университета в Хайделберг]] (1911). През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес наречен[[Институт напо иметофизиология на„Макс М. ПланкПланк“]]), където завежда лаборатория и пет години по-късно е произведен в професор. Научните интереси на Варбург са в областта на [[фотосинтеза]]та, [[клетка|клетъчното]] [[дишане]] и обмяната на [[въглехидрат]]ите. Между 1923 и 1925 г. изучава обмяната на [[тумор]]ните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна гликолиза. Показва исъщо, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на [[кислород]]. За приносите си в тази насока през 1926 г. е предложен за [[Нобелова награда за физиология или медицина]], но тя е отредена на [[Йоханес Фибигер]]. Получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните ензими.

Изследванията на Варбург върху [[ензим]]ите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо 9девет ензима, участващи в [[метаболизъм|метаболизма]] на [[гликоза]]та, два [[коензим]]а, както и серия „жълти“ ензими ([[флавопротеин]]и), с което изяснява коензимната функция на [[витамин]]ите.

Умира нона 87-годишна възраст от [[белодробна емболия]].