Роден в махала Долни край, разположена зад църквата Св. Богородица. Работи известно време като шивач, а след това става съсобственик на кафене. Преди [[Априлското въстание]] в Ловеч се изграждаосновава Вторивтори революционен комитет. През есента на 1875 г. Тодор Кирков избягва във Влашко, като взема със себе си 6000 гроша от общата каса. През март 1876 г. се връща в България с четата на Поп[[поп Харитон]]. Сражава се при [[Дряновския манастир]]. След разгрома на четата отива в [[Трявна]], където с Хр. Патрев и Ст. Гъдев организират чета, наброяваща около 120 души. Четата е разгромена, Тодор Кирков е заловен след предателство и осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на [[24 юни 1876 г.]] в Ловеч на Табашкия площад (сега пл. Тодор Кирков). На следващия ден е погребан в двора на църквата Св. Богородица. През 1901 г. признателните ловчаилииловчалии издигат паметник с бронзов барелиеф на [[Арнолдо Цоки]] на мястото, където е била бесилката.
