Червонец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м обр--а--щение |
м Правописни поправки: конференций; |
||
Ред 58:
Първите години на съветската власт били белязани с разстройство на системата на парично обращение и високи темпове на ръста на [[инфлация]]та. В обращение били царски кредитни билети, думские пари (от „Дума” – руският парламент), „керенки” (от „[[Керенски]]”», ценни книжа и „совзнаки” (от „Съветски парични знаци”), които обаче не се ползвали с доверието на населението. Първата [[деноминация]] от [[1922]] г. (обмен в съотношение 1:10000) вкарала известен ред в паричната система, но не могла да спре инфлацията. На XI-тия конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) било взето решение за създаване на устойчива съветска валута и в резолюцията на конгреса се казвало:
{{цитат|За момента е необходимо, на всяка цена незабавно връщане към златно парично обращение, така че твърдо да се покаже, че нашата икономическа и финансова политика решително се ориентира към възстановяване на златното обезпечение на валутата<ref>КПСС в резолюциях и решениях съездов,
Проведена е дискусия как да бъдат наречени новите пари. Има предложения да се изоставят старите наименования и да се въведат нови, “революционни”. Така наприме, служащите в Наркомфин (Народен комисариат по финансите) предлагат единицата твърда съветска валута “федерал”. Предлагали се също така и традиционни названия: “гривна”, “целковый” и “червонец”. Тъй като “гривни” се наричали парите в обращение в [[Украйна]] при [[Петлюра|петлюровската]] власт, а “целковый” било асоциирано със сребърната рубла, било прието решение новите пари да се наричат “червонци”.
| |||