Яков Светослав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м линк |
м Правописни поправки: помоща; |
||
Ред 12:
След татарското нашествие в руските княжества ([[1240]] г.), множество руски аристократи търсят спасение в България. Сред тях е потомъкът на киевските князе Яков Светослав<ref>"История на българската държава през средните векове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)"-Васил Н. Златарски, издателство "Наука и изкуство", София 1972 г.</ref>. [[Иван Асен ІІ]] го прави управител на област в западна [[Стара Планина]]. След смъртта на могъщия [[цар]] настъпва отслабване на държавата. От това се възползват много от едрите феодали за да извоюват по-голяма самостоятелност или дори да предявят претенции към българската корона.
През [[1256]]-[[1257]] г. Яков Светослав подкрепя могъщия [[Скопие|скопски]] [[болярин]] [[Константин Асен]] в борбата му за търновския трон срещу другия претендент- [[Мицо Асен]]. Около [[1258]]-[[1259]] г. руският велможа се жени за дъщерята на [[Теодор ІІ Ласкарис]] и Елена, дъщеря на Иван Асен ІІ. Този брак го сродява с цар Константин Асен, който е женен за друга внучка на Иван Асен ІІ- [[Ирина (царица)|Ирина]]. Българският владетел привлича Яков Светослав на своя страна, като му дава [[титла]]та деспот. [[Васил Златарски]] приема, че титлата е награда за
настрои болярина срещу царя и да се провали готвената от Константин Асен антивизантийска коалиция не успяват. Войната от [[1262]]-[[1263]] г. с империята, обаче е неуспешна за България и Яков Светослав преориентира своята политика. Той влиза във васални отношения с [[Унгария]], като в същото време не му е чужда мисълта за короната на българските царе. Основания за това му дава брака с потомка на Иван Асен ІІ. Израз на амбициите му е титлата "''Яков деспот цар''" с която е споменат в ''Боянския и Погановския поменици''. Самовластният феодал сече и собствени билонови монети.
|