Полски романтизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
копирано от Юлиуш Словацки, с дребни подобрения, категории, препратки, меп
 
Премахване на цялото съдържание на страницата
Ред 1:
'''Полският романтизъм''' е течение в полската култура, което се формира в [[Полша]] през [[19 век]] въз основа на националноосвободителните стремежи. Утвърждава се сравнително бързо. Историческите предпоставки са борбата на поляците след ликвидиране на полската държава, въстанието на [[Тадеуш Косцюшко]], въстанието във [[Варшава]] – десетки хиляди жертви, други заточени в [[Сибир]]. Задушена е полската култура на родна земя, което подтиква да се създават други духовни огнища в условия на емиграция ([[Франция]], [[САЩ]]).
 
Полският [[романтизъм]] има статут на героична епоха; в културен план – отрицание на епохите на [[Просвещение]]то и [[класицизъм|Класицизма]]; словото се музикализира, твори се поетика на тайнството, която се основава на посвещаване в света на скритото, ритуализирано е отношението към природата – вид тайнопис, чиито знаци изкуството се опитва да декодира.
 
Създаваната в [[емиграция]] поезия доказва елитарния дух на нацията, нейната културна сила и идентичност. Родината се превръща в духовна територия, а понятието “народ” — в основно романтично понятие. Пътищата на полската емиграция са пътища на [[пилигрим]]ството. Пътят към освобождението е път към Обетованата земя. Полският пилигрим е философ на Историята и Природата.
 
Времето на Романтизма разгръща литературната феноменология на пътуването. Разходките на полските романтици имат [[мистика|мистичен]], светски и туристически смисъл. Усеща се парадокса на обратното движение, т.е. колкото по-ясно върви напред във времето, през цивилизацията, историята и природата, толкова по-категорично се връща назад към матерното, към родината – феноменът „носталгия“. Ражда се романтичният двусвят – романтичният герой пътува извън рационалната видимост, към тайното знание, знанието на Отвъдността. Оттук е мотивът за [[смърт]]та, афинитет към гробовете – врати към отвъдния свят; опит за преодоляване на историческото безвремие.
 
Най-известните представители на полския романтизъм са композитора [[Фредерик Шопен]] (1810-1849) и поетите [[Адам Мицкевич]] (1798-1855), [[Юлиуш Словацки]] (1809-1849), [[Зигмунт Красински]] (1812-1859).
 
[[Категория:Романтизъм]]
[[Категория:Полска култура]]
 
[[en:Romanticism in Poland]]
[[pl:Literatura polska - Romantyzm]]