Никола Козлев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + инфо за селото |
м препратка Болбока |
||
Ред 13:
Роден е в [[Лясковец]] през 1824 г. Още на 12 години остава сирак и за да се препитава работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, [[Елена]], [[Пазарджик]], [[Свищов]], но най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в [[Кишинев]]ската духовна семинария, където се докосва до [[руска литература|руската литература]]. Между 1852 и 1856 г. [[учител]]ства в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии, провежда реформа и отхвърля [[килийно училище|килийното училище]], за да въведе [[звучна метода|звучната метода]] на преподаване.
През 1856 г. взема участие във въстанието на [[капитан дядо Никола]] и след неговия край е принуден да емигрира в [[Бесарабия]], където учителства в селата Шикерли-Китай през 1858-1860 и [[Болбока]] през 1860-1868 г. По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от [[Цани Гинчев]] в трета книжка на редактираното от него списание „Общ труд“, през 1868 г.
През 1869 г. Козлев се завръща в България и като сподвижник на [[Васил Левски]] взема участие в създаването на мрежата от [[революционен комитет|революционни комитети]]. Заради подозренията на турските власти обаче пак забягва на север. Известно време работи като градинар в [[Турну Мъгуреле]], а после отново учителства в Бесарабия. През 1973 г. превежа от руски "Учебна книга за великия божи мир". След [[Освобождението]] се завръща и продължава учителската си дейност: през 1879 г. в Лясковец, през 1880 в с. [[Плаково]], и за последно в [[Стражица]] през 1881 г., когато се пенсионира. Последните години от живота си прекарва в мизерия.
| |||