Българска телеграфна агенция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ivo1973 (беседа | приноси)
+ лого
допълване на История
Ред 1:
[[Картинка:Bta.gif|thumb]]
[[картинка:Bta.gif|thumb]]'''Българска телеграфна агенция''' ('''БТА''') е националната [[информационна агенция]] на [[България|Република България]], наред с [[БНТ]] и [[БНР]], една от държавните [[медия|медии]] под обществен контрол.
 
[[картинка:Bta.gif|thumb]]'''Българска телеграфна агенция''' ('''БТА''') е националната [[информационна агенция]] на [[България|Република България]], наред с [[БНТ]] и [[БНР]], една от [[държавна собственост|държавните]] [[медия|медии]] под обществен контрол.
 
== История ==
БТА е създадена през [[1898]] г. с указ на княз [[Фердинанд]] по време на [[Правителство на България (17)|правителството]] на [[Константин Стоилов]]. Агенцията е създадена по модела на руската [[Петербургска телеграфна агенция]]. За разлика от повечето информационни агенции по това време, които са частни, БТА има статут на особена служба към [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] (МВРИ). В ранните години нейната цел е да предоставя на българските медии актуална информация за вътрешните и международните събития. Основната част от публикуваните материали са сведения за живота в европейските владетелски дворове и криминалната хроника, както и търговски и борсови съобщения. Освен това агенцията предоставя информация за събитията в страната на чуждестранни телеграфни агенции.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 38-42}}</ref>
 
Дейността на БТА се разширява чувствително по време на [[Балкански войни|Балканските войни]], когато по света нараства интересът към събитията на [[Балкани]]те. През 1913 г. агенцията е преобразувана в отделение към новосъздадената [[Дирекция на печата]] към МВРИ. БТА продължава да се разраства и след войните, като през 1922 г. вече има 13 щатни и 25 извънщатни сътрудници.<ref name="БДИ"/>
БТА е създадена през [[1898]] г. с указ на Княз [[Фердинанд]] по време на правителството на [[Константин Стоилов]] ([[министър-председател]] и [[министър на външните работи]]). Агенцията е създадена по модела на актуалните за времето си информационни агенции. В ранните години нейната цел е да предоставя на [[България|българските]] медии актуална информация за вътрешните и международните събития. По време на различните режими е заставена да отразява строго държавните възгледи по един или друг [[политика|политически]] проблем. В началото на демократичните промени след 1989 година често става заложвик на различни доминиращи в момента политически интереси. На [[29 юни]] [[1994]] година 36-то [[Народно събрание]] приема законодателно статута на БТА, който я определя като независима институция, с възможност за собствена издръжка, като намесата на [[държава]]та се свежда до определена и гласувана от НС субсидия, също така директорът на БТА се избира от Българския парламент.
 
След прокомунистическия [[Деветосептемврийски преврат]] от 1944 г. ръководството на агенцията е сменено. Дирекцията на печата е подчинена на [[Министерство на пропагандата|Министерството на пропагандата]], но БТА остава в рамките на МВРИ. През 1951 г. двете служби са обединени под името БТА и са пряко подчинени на [[Министерски съвет|Министерския съвет]]. През 1958 г. от БТА се отделя Издателство на чужди езици, което през 1967 г. е преобразувано в агенция [[София-прес]]. През 50-те години служителите на агенцията бързо нарастват и от 77 през 1944 г. (за цялата Дирекция по печата) през 1958 г. те са вече 325 души.<ref name="БДИ"/>
 
БТА е създадена през [[1898]] г. с указ на Княз [[Фердинанд]] по време на правителството на [[Константин Стоилов]] ([[министър-председател]] и [[министър на външните работи]]). Агенцията е създадена по модела на актуалните за времето си информационни агенции. В ранните години нейната цел е да предоставя на [[България|българските]] медии актуална информация за вътрешните и международните събития. По време на различните режими е заставена да отразява строго държавните възгледи по един или друг [[политика|политически]] проблем. В началото на демократичните промени след 1989 година често става заложвик на различни доминиращи в момента политически интереси. На [[29 юни]] [[1994]] година 36-то [[Народно събрание]] приема законодателно статута на БТА, който я определя като независима институция, с възможност за собствена издръжка, като намесата на [[държава]]та се свежда до определена и гласувана от НС субсидия, също така директорът на БТА се избира от Българския парламент.
 
== Актуално състояние ==
Line 10 ⟶ 18:
В днешно време "телеграфното" в наименованието на агенцията остава в рамките на съблюдаване на именната традиция. Днес БТА достига до своите абонати предимно чрез [[Интернет]]. Агенцията е член на EPA - международен консорциум от осведомителни агенции, сред които [[AFP]], [[DPA]], [[ИТАР-ТАСС]], [[EFE]], и още над 20 осведомителни агенции, работи съвместно с водещи информационни агенции като [[Ройтерс]] и [[Асошиейтед Прес]]. Абонати на БТА са всички водещи български медии.
 
== Източници ==
== Външни препратки ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bta.bg Официален сайт]
* [http://www.pressalliance.com/ EPA]
 
 
[[Категория:Информационни агенции]]