Петко Петков (политик): Разлика между версии

Роден в София. Син е на [[Димитър Петков]] и братЕкатерина наРизова, [[Никола Петков]]. Привърженик есестрата на БЗНСДимитър ощеРизов. отпредиБрат управлението наму [[СтамболийскиНикола Петков]], официалносъщо муе стававидна членполитическа едвафигура. през [[1923]].

Петко Д. Петков е привърженик на БЗНС още преди управлението на [[Стамболийски]], но официално става член на съюза едва през [[1923]]. От юли [[1920]] е на дипломатическа служба в [[Париж]]. През [[1922]] участва в [[конференция в Генуа|конференцията в Генуа]] заедно със [[Стамболийски]]. От края на 1922 г. е директор на Политическия отдел на Министерство на външните работи. По време на [[Деветоюнския преврат]] е арестуван. След освобождаването му през юли [[1923]] се заема с възстановяването на местните организации на БЗНС.

По време на [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] е арестуван. След освобождаването му през юли [[1923]] се заема с възстановяването на местните организации на БЗНС. През август същата година приема предложението на ЦК на [[БКП]] за [[Трудов блок|единен фронт]] срещу режима на [[Александър Цанков]]. Под негова редакция излиза първият брой на органа на [[Трудов блок|Единния фронт]] вестник „Защита“ (по-късно преименуван на „Народна защита“).

След разгрома на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] оглавява левицата на БЗНС. През ноември [[1923]] е избран за народен представител с листата на [[Трудов блок|Единния фронт]]. От парламентарната трибуна разобличава репресиите на режима на [[Народен сговор|Сговора]]. Застрелян на улицата от правителствен агент на име Каркалашев. Убиецът е заловен от полицията на местопрестъплението, но след като се легитимира със служебна карта на [[Обществена безопасност]], е веднага освободен.<ref> 21-о Народно събрание,