Иларион Ловчански

Иларион Ловчански (светско име - Иван) е бил само 5 дни Български (първи) екзарх. Той е роден през 1800 г. в махала Горни Чукани – Елена. Напуска родния си град рано и постъпва монах в Къпиновския манастир. Учил е само в килийното училище, в манастира се учи по житията на светците, но цял живот се стреми към повече знания. Иларион Ловчански е бил епископ в Ловеч от 1852 до 1872 г. Ръкоположен и изпратен там е бил от Търновския митрополит Неофит, който е бил грък, поради желанието на ловчанци да имат за епископ българин. Бил е благ, грижел се е за българските училища в епископията си, търсел е учители за нови класове, преустроява църквата Св. Неделя, раздавал е на бедните. Горделивостта му дразнела особено турците. В конака отивал възседнал разкошно оседлана бяла арабска кобила, водена от сеизина. Пътувал из епископията, придружен от голяма свита: дякон, гавазин, сеизин, готвач и племенника си Иванчо, негов секретар, касиер и съветник. Критикуван е и като нерешителен и фанариот и особено заради това, че давал взаем пари с висока лихва и вземал големи глоби и такси. Едва след писмото на ловчанските първенци до Иларион Макариополски в Цариград през 1860 г. и той го признава за свещеноначалник на Българската църква. Ловчанските първенци забраняват дори на свещениците да го споменават по време на службите и поискали да напусне епископския дом. Каймаканинът се намесил и Иларион останал, но владиката пътувал повече из епископията, Тетевен и др. селища. Заминава през 1871 г. за Цариград и не се връща повече в Ловеч. Като най-старши е избран за председател на Първия църковно-народен събор 1871 г. Наричан е там "дядо Ловчу", за разлика от Иларион Макариополски. През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, го лишава от сан и настоява пред Портата да бъде отстранен от Цариград, заедно с двамата български владици Панарет Пловдивски и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. те са били заточени в Измир, Мала Азия, но още на 30 януари са освободени под натиска на цариградските българи, водени от Петко Р. Славейков. На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за пръв български екзарх, но той подава оставката си (бил стар и недочуващ) и на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I. През 1873 е избран от Синода за владика на Кюстендил. Починал е там през 1884 г. Бил погребан в църквата "Св. Богородица".

Иларион Ловчански
епископ Ловчански, първи екзарх Български
Роден	1800 Елена
Починал	1884 Кюстендил
Религия	православие
Семейство
Подпис
Иларион Ловчански в Общомедия