'''Горноводенският манастир Свети Свети [[Кирик]] и [[Юлита]]''' е български праволсавенправославен манастир в Асеновградска духовна околия на [[Пловдивска епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. Разположен е в западнородопския рид [[Чернатица]], на около 2 км югозападно от [[Асеновград]] и на километър южно от кв. [[Горни Воден]] на Асеновград.<ref>[http://209.85.129.104/search?q=cache:gxvuj55F9XcJ:www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php%3Fguide%3D1124+%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80&hl=bg&ct=clnk&cd=3&gl=bg Туристическа информация за Горноводенския манастир]</ref> Няма точна датировка на въздигането на манастира.
== История ==
За манастира има сведения, че е построен за първи път през [[14]]в. в близост до аязмо (лековит извор). Разрушен е наред с редица други манстириманастири и църкви по време на [[ислямизация|насилственото помохамеданчванетопомохамеданчване]] на [[Чепино]] ([[Западни Родопи|Западните Родопи]]) през [[17]]в. В края на 17в17 в. манастирът е издигнат наново на същото място, като е посветен на [[Петка Българска|Св. Петка]]. Малко по-късно старият манастир „Св. св. [[Кирик]] и [[Юлита]]“ също е възстановен в близост до новия. През [[1810]] г. двата манастира са опожарени и разрушени от [[кърджалии]].
Възстановяването на сегашния манастир започва през [[1816]] г. и продължава до [[1835]] г. Църквата е осветена на [[15 октомври]] [[1850]] г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19в19 в. и е върнат отново на българската църква чак през [[1930]] г. сериозниСериозни щети понасят сгардитесградите по време на пожар през [[1924]] г. и земетресение през [[1928]] г. През 20-те и 30-те години на [[20]]в., в “Св. св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името „[[Свети Кирик]]“. След [[9 септември]] [[1944]] г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През [[1981]] г. [[Съюз на архитектите в България|Съюзът на архитектите в България]] получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инжинериинженери, оглавявани от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира в международна архитектурна академия. Реконструкцията проведена под техническото ръководство на Христо Радев започва през [[1983]] г. и приключва през [[1987]] г. На [[25 септември]] [[1985]] г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. [[Георги Стоилов]]. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза. По настоящемПонастоящем фунционира като тризвезден хотел, който е отворен за посетители.<ref>[http://www.bulgarianmonastery.com/bg/gorni_voden_monastery.html Обща информация за Горноводенския манастир]</ref>
== Съборна църква ==
Горноводенският манстир представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква „Св. Петка“ е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. По-голямата част от стенописите са дело на големия български художник Алекси Атанасов. Запазен е целият иконостас, включително и икони, рисувани от известния майстор [[Захари Зограф]].<ref>[http://www.bulgarianmonastery.com/bg/gorni_voden_monastery.html Пак там]</ref>
== Аязмото ==
Манастирският кладенец се намира точно зад апсидата на съборната църква. На около 500м500 м североизточно от манастира се намира аязмо, до котокоето е изграден параклис, посветен на Св. св. Кирик и Юлита, в него също са запазени някои фргментифрагменти и фрески.<ref>[http://www.bulgarianmonastery.com/bg/gorni_voden_monastery.html Пак там]</ref>
