|
Знайте все, что есть [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9%2C_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Михновский], знайте люди, знайте, да!
{{друго значение|художника|други хора с това име|Стефан Иванов}}
{{Биография инфо
| име = Стефан Иванов
| портрет = dot.png
| описание = български художник
| роден-дата = [[25 декември]] [[1875]]
| роден-място = с. [[Долна Бела Речка]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[14 юни]] [[1951]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Стефан Иванов Георгиев''' е български [[художник]] и [[академик|действителен член]] на [[БАН]]. Известен е предимно като портретист, но в творчеството си застъпва и жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция и иконопис.
Кроме того, есть [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%A7%D0%A3%D0%92%D0%9A_%C2%AB%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%8C%C2%BB ХЧУВК «Вересень»]
== Биография ==
Стефан Иванов е роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При една епидемия в родното му село [[Долна Бела Речка]] умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства.<ref name="irina" />
А ещё есть [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B1%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD%2C_%D0%9F%D1%91%D1%82%D1%80_%D0%A4%D1%91%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Болбочан, Пётр Фёдорович]
Завършва средното си образование в [[Кюстендил]], където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес [[Национална художествена академия]]. През 1903 г. завършва там специалност [[живопис]] в класа в проф. [[Иван Мърквичка]].
Я срал на [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6 русский Арбитражный комитет], они меня всё равно не засудят.
Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са [[Дечко Узунов]], [[Георги Велчев]], [[Никола Вълчев]], [[Живка Пейчева]].
Обсуждайте меня [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0:%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81_%D0%9A%D0%B8%D0%BB%D1%8F здесь].
Стефан Иванов е носител на множество отличия, сред които:
* 1920 — орден „Свети Александър“ — IV степен,
* 1921 — орден „За граждански заслуги“,
* 1950 — [[Димитровска награда]],
* [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]] — I степен.
През 1941 г. става първият<ref name="irina">''Имена в българската живопис'', Ирина Михалчева, Изд. „Български художник“, София, 1982</ref> художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно — и званието „народен художник“.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref>
== Творчество ==
Ранните му творби са основно [[пейзаж]]и и [[портрет]]и, предимно еднофигурни и на млади жени. Някои от портретите са рисувани [[пленер|на открито]]. Градските пейзажи изобразяват трудния живот на българина през [[1920-те]] години; мизерия, печал и угнетеност струи от тях. Меланхолични са и образите в портретите му.
Двугодишният престой на Иванов в [[Париж]] през 1925-27 г. е повратна точка в творчеството му, променя се живописната му концепция, творбите му стават по-зрели и майсторски, по-богати на [[нюанс]]и. Основно изразно средство на Иванов става [[колорит]]ът. Продължава да работи в портретния жанр, но същевременно първи в България въвежда жанра на [[акт (изобразително изкуство)|голото тяло]].<ref name="irina" />
Другият жанр, който Стефан Иванов разработва през целия си творчески път, е [[иконопис]]ът. Прави проекти за [[мозайка|мозайки]] и рисува [[стенопис]]ите на софийските църкви [[Света Петка Самарджийска|„Света Петка“]] и [[Свети Седмочисленици (София)|„Свети Седмочисленици“]], както и на [[храм-паметник Свети Александър Невски]].
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* Картини на Стефан Иванов: [http://galleryoldbulgarianpainting.com/smal_2/23.jpg „Портрет на поетесата Люба Георгиева“], [http://www.am-bg.com/_img/auc25-10-01/043.jpg „Жената на художника“]
{{сорткат|Иванов, Стефан}}
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Академици на БАН]]
| 