СЕАТО: Разлика между версии

Началото на Организацията на договора от Югоизточна Азия, СЕАТО (алтернативно название е английското - South-East Asia Treaty Organization, SEATO) има за главна задача борбата против национално-освободителните движения и всички прогресивни сили в Югоизточна Азия<ref>БСЭ, третье изданье, М., стр. 476</ref>. Началото на организацията билоe положено с подписването от [[САЩ]], [[Великобритания|Британия]], [[Франция]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Пакистан]], [[Тайланд]], [[Филипини]]те на [[8 септември]] [[1954]] г. на договора в [[Манила]] (встъпил в сила на [[19 февруари]] [[1955]], оттук неофициалното название Манилски пакт). В съответствие с Манилския договор (чл. 4), участниците в СЕАТО се задължават в случай на въоръжена „агресия“ в „района, обхванат от договора“, против някого от тях „да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури“ и да се консултират в случай на възникване на „заплаха от агресия“. Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия“, в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от [[Тихия океан]], без районите на Тихия океан северно от 21 градуса 30 минути северна ширина“. Въпреки решенията на Женевското съвещание от 1954 г. за принципите на политическо урегулиране във [[Виетнам]], [[Лаос]] и [[Камбоджа]] и за уважение на техния суверенитет, участниците на съвещанието в Манила подписали допълнителен протокол, разпростиращ действието на Манилския договор над [[Южен Виетнам]], Лаос и Камбоджа. В рамките на СЕАТО се провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.