Резус-фактор: Разлика между версии

'''Резус-факторът''' е протеин, намиращ се върху [[Клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]] на [[Еритроцит|червените кръвни клетки]] в човешката [[кръв]] и е открит 1940 г. от [[Карл Ландщайнер]] (1868 - 1943) и от [[Александър Соломон Вийнер]] в Ню Йоркският [[Rockefeller University|Рокфелер институт]] при [[РезусоваМакак маймунарезус|резусовата маймуна]]. Резус-системата описва един комплекс, чиито пет най-важни представители (C, c, D, E, e) се изследвани с тестови серуми. Най-старият и най-важен Rh-фактор се отнася до Резус-фактор D в резус системата.

За разлика от първоначално открития Rh-фактор "D", при продуктите от синтезата на Rh-CE-гена (най-важните антигенни комбинации са CE, Ce, cE и ee) и малките букви символизират антигени, които могат да бъдат доказани чрез съответните антитела от тестови серуми. Освен анти-C серум има и анти-c серум и др. Възможностите за комбинации прави Rh-Систематасистемата една от най-сложните системи на човешката кръв.

[[Антитяло|Антителата]] срещу Ресуз фактор D могат да преминат кръвната бариера на [[Плацента|плацентата]] и да попаднат в кръвта на детето. В случай, че майката е резус отрицателна, а фетусът резус положителен ([[Резус несъвместимост]]), е възможно майката да притежава антитела срещу резус фактора на детето, които могат да доведат до образуване на съсирек ([[аглутинация (медицина)|Аглутинация]]) при детето и да причинят неговата смърт (''[[morbus haemolyticus neonatorum]]''), или тежка [[хемолитична жълтеница]].

При следваща бременност с резус положително дете антитела могат да преминат кръвната бариера на [[плацента]]та (тъй като става въпрос за сравнително малки антитела от тип [[IgG|IgG (имуноглобулин G)]]) и да навлязат в тъканите на детето и да ги разрушат. Последствията самогат осакатяванеда илибъдат смъттаувреждане на развитието на [[фетус]]а, изразено с различна сила, дори до смъртта му. За да се предпази детето в миналото е съществувала само възможността за пълна смяна на кръвта на детето.

Разпространението на резус отрицателна кръв играе важна роля особено в [[Европа]] при определянето на генетичната пръзка между народите. Резус отрицателната част от европейското население варира между 4% на изток и 25% при баските. Сравнително висок дял резус-отрицателни има и в близките до Европа зони като [[Северна Африка]] и [[АнатолияАнадола]]. На други континенти този дял е значително по малък. [[Америка]], [[Австралия]] и цяла [[Азия|източна Азия]] няма резус отрицателно коренно население. При сравнение на отрицателния дял между баските (25) и швейцарците (15) разликата е 10%. Разликата между швейцарците и източноазиатците е цели 15%. Тази по-голяма разлика и резултиращата от това по-голяма генетична разлика според изследванията на Кавали-Сфорца и др. сочат към по-ранно разклонение на народите. Това потвърждава познания от изследвания на [[лактозна интолерантност|лактозната интолерантност]].

При [[Кръвопреливане|кръвопреливането]] по правило се прелива на едноименни кръвни групи, отнасящо се и до белезите на резус системата. Поради малкия брой резус негативни кръводарители, често не може да се избегне преливането от други групи.