Гравитон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
по-дълбока кат |
дефиниция-превод от руската |
||
Ред 2:
----
'''Гравитонът''' — е хипотетичен квант-носител на [[гравитация|гравитационното]] взаимодействие — [[елементарна частица]] без електрически заряд със [[спин]] 2 и две възможни направления на [[поляризация]].
В настояще време отсъствува пълноценна теория на квантовата гравитация, но се счита за възможно [[квантуване]]то на слаби възбуждания на гравитационното поле. В рамките на такава линейна теории гравитонът е именно това възбуждане. Поради факта, че [[гравитация|гравитационното взаимодействие]] е изключително слабо, експерименталното наблюдаване на отделни гравитони е все още невъзможно.
За целта трябва да си спомним, че в [[ОТО]] се предполага, че гравитационното поле се създава от изкривяването на [[пространство]]то. Като начало нека предположим, че пространството не е празно, а е изпълнено с [[вакуум]], който пренася електромагнитното и гравитационното полета и взаимодействия. А какво е това вакуум? Взимайки под внимание откъде се взимат електрическите заряди при раждането на [[електрон]]-[[позитрон]]на двойка, и какви трябва да бъдат свойствата на средата, която пренася електромагнитното поле, то ние можем да предположим, че вакуумът е [[кристал]] или [[течност]], построени от [[динамид]]и, които са диполчета от безмасови противоположни електрически заряди. От този физически модел може да се предположи, че вакуумът е някакъв лесно поляризуем [[диелектрик]]. Тъй като масовите елементарни частици съдържат един или два електрически заряди, то когато елементарните частици се намират във вакуума, то тяхните електрически полета поляризират диелектрика и изкривяват неговата решетка. Това изкривяване възбужда квадруполна поляризация на вакуума, която създава гравитационното електромагнитно поле. Именно това поле предизвиква гравитационното взаимодействие. Тъй като квадруполното поле се създава от "двоен дипол, то това има ъглов момент 2, който е два пъти по-голям от ъгловия момент 1 на диполното електромагнитно поле". От този нагледен физически модел можем да разберем защо гравитационното взаимодействие е толкова слабо (около 10^(-40) пъти по-слабо от електромагнитното).▼
Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето и особено на [[Стандартен модел|Стандартния модел]]) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: [[фотон]]ите в [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитното взаимодействие]], [[глуон]]ите в [[силно взаимодействие|силното взаимодействие]], W и Z [[бозон]]ите в [[слабо взаимодействие|слабото взаимодействие]]. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица.
Обаче опитите да бъде разширен [[Стандартен модел|Стандартния модел]] с гравитоните се натъква на сериозни теоретически сложности в областта на високите енергии (равни или надвишаващи [[енергия на Планк|енергията на Планк]]). На решаването на този въпрос са посветени няколко теории на квантовата гравитация и в частност теорията на струните. Според нея гравитоните (също както и другите частици) представляват не точкови частици, а състояния на струни, при това не се появят горните проблеми при високите енергии, а в същото време при ниски енергии гравитоните могат да се разглеждат като точкови частици. Тоест, гравитонът е вид приближение към реалността, което може да се използва в областта на ниските енергии.
== Гравитационно поле и гравитационно взаимодействие ==
В [[ОТО|Общата теория на относителността]] се предполага, че гравитационното поле се създава от изкривяването на [[пространство]]то.
▲
{{превод от|ru|Гравитон}}
{{Списък елементарни частици}}
[[Категория:Елементарни частици]]
[[Категория:Гравитация]]
[[Категория:Квантова механика]]
| |||