|
Преди години селото е било общински център.
През Габер е преминавал древен римски път, свързващ днешен Ниш с днешен Истанбул (Цар
След Освобождението Габер е най-голямото село в Бурел. то наброява около 100 къщи и става общинския център на бурелската котловина. В габерската община влизат селата Владиславци/ тогава Владисловци /, Чорул, Драгоил, Драгоман/селото/, по-късно и гара Драгоман, Ярловци, Чуковезер, Бахалин, Табан, Камбелевци, Драготинци, Цацоровци, Ялботина, Чеканец, Манаф Чифлик/сега Начево/, Дреатин, Неделище, Несла, Грълска падина и Вишан.
Първият кмет на Габер е Сокол Матеев, най-богатия човек в Бурела. Той подарява парцела за построяване на училището.
Печатът на Габерската община от онова време е кръгъл с надпис от едната страна"брезничка околия" и срещу него "трънско окръжие". В средата на печата на три реда е надписът: "габерска селска община". ▼
▲ Печатът на Габерската община от онова време е кръгъл с надпис от едната страна "брезничка околия" и срещу него "трънско окръжие". В средата на печата на три реда е надписът: "габерска селска община".
Според легендата, това се е случило през 1714 година. В село Извор, между Пирот и Ниш живеела осемнадесет годишната Люба, дъщерята на Сокол и Стоянка, за която из вилаета се говорело, че била по-хубава и от слънцето. Тя имала трима братя: Матея, Крума и най-малкият в семейството - Петър. Един ден, когато в къщи били само Люба и майка ѝ, синът на Оглу бей Зеки и заптието Хамид, нахлули внезапно и ги изнасилили. Но Матея и Крума, които тъкмо по това време докарали кола с дърва, ги сварили и ги убили. После изчезнали в горите около селото. Черкезка банда, предвождана от Хайдар, брат на убития, запалила къщата. Сокол, Стоянка, Люба и Петър били смазани от бой и подкарани към Шекирхой, турското име на Пирот. Говорело се, че не стигнали там, а по пътя били убити. Никой не чул повече нищо за тях.
Минали години. Останалите живи братя Матея и Крума работели като ратаи в чифлика на Манаф бей, далече от родното си място. Той владеел половината, че и повече от най-равната част на Бурелската котловина. Кражбите от имането му били чести. Знаел, че хората на Халил бей от Халкали, както турците прекръстили Сливница, отмъквали до тридесет овце наведнъж от стадата му. Матея обещал на чорбаджията си, че ще се справи с крадците. И след жътва, когато егреците били преместени по нивите да ги торят, устроивал засади. Една нощ крадците пристигнали с три каруци и нахлули в най-големия егрек на Манаф бей в местността "Чуле". Матея и хората му ги блокирали, завързал се жесток бой. Бандата, разбита, едва се спасила с бягство. Но бил пленен най-силният от крадците, тъкмо когато щял да забие ножа си в тялото на Крума. Матея го изпреварил и с един удар на късата си дренова тояга, която наричали тупанарка, строшил ръката му и го съборил на земята. Вързали го… Развиделявало се, хората на Матея се миели и превързвали раните си, когато Крума надал силен вик и измъкнал ханджара си:"Бате Матейо, бърже тука, ще заколя тоя айдук". Матея се стрелнал към него. "Немой, Круме, стой! - кряснал . "Гледай, гледай" - надвикал го Крума и посочил вързания брадат мъж.. Матея едва не онемял. Изпод кълчищената риза се подавал дървен кръст, вързан на кожена каишка. Точно такъв кръст Матея изрязал и на такава каишка го подарил на сестра си Люба за последната коледа, преди да ги сполети бедата. "Бате Круме, това да не е бата Матея” - едва прошепнал вързаният. "Петър!" - викнали заедно двамата братя и се свлекли до него. "Аз съм бате Матейо и бате Круме" – прошумолил благо премалелият глас на Петър.
Не след дълго, тримата братя получили къс геренлива земя, подарък от бея, съградили къща и в центъра на Бурелската котловина, сложили началото на създаването на село Габер.
== Културни и природни забележителности ==
|
