|
Църква "Света Троица", НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ", ОУ"Св.Св.Кирил и Методий", ЦДГ"Радост" След завръщането си от участието в Първата световна война като артилерист-гаубичар, произведен в чин ефрейтор за героизма си при превземането на одринската крепост, Петър Соколов е избран за кмет на Габер. През 1919 година той създава Комитет за построяването на черква.
Строителството на храма "Света Троица" в село Габер област Софийска започва през 1925година.Основният камък е положен от поп Христо.Храмът е осветен през 1932година при поп Стоимен и кмета на селото Михаил Манов.Стенописите са изработени от учителя по рисуване Грънчаров.Черквата е построена единствено с труда и помощите на нашите прадеди-подолюбци и вярващи в Бога.Всички са давали своята дан за доброто начинание.Ето имената на някои от тях:дядо Коле Гигов-обикалял цяла България,за да събира помощи;Михаил Манов,Алекси Раденков и Арсо Антов-кметове на селото;Милош Гьорев и много други хора от всички фамилии в селото и околните села-помогнали с труд и средства.Камбаната е купена от Рангел Данев.мястото,където е построена черквата е избрано така,че да се вижда от всички села наоколо чак до съседна Сърбия.Тя вдъхва вяря и кураж на всички вярваши и невярващи.Да се поучим от примера на нашите прадеди и да помагаме кой с каквото може за поддържане на храма,за да го запазим за нас и за идните поколения. БОГ Е С НАС! Банкова сметка на черквата:BG 59 BACX 96604042045000 Уни Кредит Булбанк гр.Драгоман.
По време на сръбско-българската война през 1885 г. щабът на сръбската армия и предводителят ѝ крал Милан се настаняват в Габер и пред моята прабаба Магдалена Соколова,на която викали Мака, крал Милан изрича прословутата си фраза:"Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе". Зная тази история от дядо си Петър Соколов, четвъртият, най-малкият син на Мака, от баща си и чичовците си и от много хора от "Бурел", при срещите си с които първото нещо, което са ми казвали, като парол за идентификация, е:"А, ти си правнук на Мака Соколова, дето е сложила отрова в кафето, което приготвила на крал Милан". Тази мълва от онова време все още битува сред възрастните жители на района. Такъв исторически факт няма, но и народната фантазия в такива случаи е богата, особено, когато става дума за възмездие срещу нов поробител.
Ето историята съвсем накратко, според дядо Милан, най-старият брат на дядо ми Петър и участник в срещата със сръбския крал, с когото съм разговарял много пъти по този въпрос:
След боевете при селата Долна Невля и Грълска падина нашата малка войскова част се отеглила към Сливница. Подир нея дошли сърбите. Сръбски офицери и войници опънали шатри в двора на Мака. Той е бил огромен, 36 декара, с хан, бакалница, бояджийница, две къщи - старата и нова, двуетажна - много стопански постройки, ята от пуйки, гъски, кокошки, почти като малко село. До освобожданието семейството на Мака е имало около 3000 овце, 4 - 6 чифта волове, крави, коне и всякаква друга стока, три мандри, 12-15 души ратаи и е снабдявало с месо и млечни продукти турските военни гарнизони в Ниш, Пирот и Сливница.
Крал Милан се настанил в новата, единствената двуетажна къща в бурелската котловина, която наричали "Високото". Тя е била само за гости и за времето си е била добре обзаведена. В нея отсядали търговци чак от Виена, с които прадядо ми Сокол, починалият няма и година преди нахлуването на сърбите съпруг на Мака, имал делови отношения и благодарение на тях забогатял. По това време Мака е била много красива жена. Носела се е по европейски. Тоалетите ѝ са идвали от Виена. По търговски дела още преди освобождението е съпровождала съпруга си в Ниш и Пирот, общувала е с някои от най-известните фамилии в тези градове , култивирала се е от тези срещи и е въвеждала и в дома си едно по-модерно, за онова време, отношение към всичко. Придвижвала се е с бяла кобила, гледана само за нея, с която е обикаляла имотите, надзиравала е ратаите и е ходела на пазар в Пирот и Цариброд.
Сръбските офицери се разпореждали като собственици в дома ѝ. Колели пуйки, гъски, шилета, грабели каквото им хареса. Тя се опитала да ги спре, но те я прогонвали грубо. Нямало кой да я защити. И тогава ѝ хрумва да потърси помощ от самия крал Милан. Нагиздила се с най-хубавата си европейска премяна, преоблякла в новите дрехи най-голямото си дете Милан и отишла с него да иска среща с краля. При стълбището на "Високото" офицерът, който бил на пост я спрял и ѝ заповядал веднага да се върне назад. Тя обаче не помръдвала от мястото си и настоявала на своето. Офицерът започнал да крещи и да я блъска, когато на стълбището се появил мъж и попитал какво става. Бил крал Милан... Той казал да я пуснат, поканил я "горе" и наредил да донесат кафе.
Така ми описва ситуацията дядо Милан и продължава, че нямало как тя да му сложи отрова защото не тя му е варила кафе, както говорят из Бурела, а и защото дори да е направила кафе, не е разполагала с отрова...Мака изложила накратко пред краля болката си. Обяснила, че е вдовица и действията на сръбските офицери ще създадат много тежко положение за изхранването на децата ѝ. Офицер сервирал кафето и усмихнат, в добро настроение, крал Милан я поканил с известната фраза:" Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе". По това време се чува крясък на гъски и Мака нарочно, за да потвърди жалбата си пред краля, казала на сина си:"Милане, я отърчи да видиш какво става". Кралят, озадачен я попитал строго подиграва ли се с него, но след като разбрал, че момчето се казва Милан, се разсмял и му подарил златен наполеон.
Часове след тази среща, на разпенени от препускане коне, при краля пристигат няколко сръбски офицери, а ехтежът от стрелбата вече се чувал силно. Разбити при Сливница от нашата армия, сърбите бързо побегнали назад.. В двора на Мака се събрало цялото село и тя разказала за срещата си с Крал Милан и за кафето. Но народната фантазия заработила веднага и след няколко дни из Бурела се говорело само за кафето, което Мака била сварила на краля и в което сипала отрова. А на сина ѝ Милан турили прякора "кралят" и така го знаеха в района до края на живота му.
Петър ЕВТИМОВ
== Редовни събития ==
|
