Праславянски език: Разлика между версии

* В началото на думата групите *''ort'' и *''olt'' под действие на закона за отваряне на сричката винаги се променят в ''rat'' и ''lat'' в южните диалекти, а в северните, в зависимост от интонацията, се променят в ''rat'', ''lat'' или в ''rot'', ''lot'': <br>
**старобългарски: ''ramę''рамѧ, ''ravьnъ''равьнъ, лакомъ, ладии''lakomъ'', (но има и вариант ''ladiiалъдии''<br>)
**[[български език|български]]: ''рамо'', ''равен'', ''лаком'', ''ладия''<br>
**чешки: ''rameno'', ''rovný'', ''lakomý'', ''loď''<br>Тази промяна в южните диалекти е непоследователна, т.е. метатезата не се извършва, напр. ''алчен'' в сравнение с ''лаком''.

* Окончанието за родителен падеж единствено число и именителен и винителен падеж множествено число за съществителните от ''jo''- и ''ja''- основи, в северните праславянски диалекти е ''ě'', а в южните – ''ę'': <br>
**старобългарски: ''zeml’ęземлѩ'', ''kon’ęконѩ''<br>
**староруски: ''zemlě''землѣ, ''koně''конѣ

* Окончанието на сегашното деятелно причастие в северните праславянски диалекти е ''a'', а в южните – ''y'' (=ы): <br>
**старобългарски: ''nesyнесы'', ''vedyведы''<br>
**севернославянски: ''nesa'', ''говоря'', ''rzeka''

* Окончанието за творителен падеж единствено число за съществителните от ''o''- основи в северните праславянски диалекти е -''ъmъ'', а в южните – -''omъ'': <br>
**старобългарски: ''bogomъбогомъ''<br>
**полски: ''bogiem''

* Наличие на финален съюз ''da'' в южните славянски диалекти, непознат в северните: <br>
**чешки, [[словашки език|словашки]]: ''že''<br>
**полски: ''iż, że''<br>
**руски: ''что''.