Автопортрет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: da:Selvportræt |
м Николай Павлович |
||
Ред 6:
Известни автопортрети в епохата на [[Просвещение]]то си правят френските художници [[Жорж дьо Латур]] и [[Жан Батист Шарден]], а от времето на [[романтизъм|Романтизма]] — [[Теодор Жерико]] и [[Йожен Дьолакроа]]. В по-ново време — [[Пол Сезан]], [[Винсент ван Гог]], [[Иля Репин]], [[Василий Суриков]], [[Иван Крамской]]. Голяма колекция от автопортрети се пази във флорентинската [[Уфици|галерия „Уфици“]]. Автор на множество автопортрети е мексиканската художничка [[Фрида Кало]].
Първите български автопортрети са от времето на [[Възраждане]]то и излизат изпод четките на [[Захарий Зограф]] (1840), [[Станислав Доспевски]] и [[
Освен в изобразителното изкуство, за автопортрет може да се говори и в [[литература]]та. Тъй като личностно-субективният компонент е неразривно свързан с творчеството, всяко литературно произведение съдържа в някаква степен автобиографични елементи. Произведения, в които писателят открито прави свой словесен автопортрет, са например [[автобиография]]та, [[мемоари]]те, личният [[дневник]]. Извън това, примери за [[литературен герой|литературни герои]], в които писателите са вплели определени черти от характера си и преживявания от личния си живот, са Бръчков от повестта „[[Немили-недраги]]“ на [[Иван Вазов]] и Печорин от „[[Герой на нашето време]]“ от [[Михаил Лермонтов]].<ref>''Енциклопедичен речник на литературните термини'', Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref>
|