Орган (музика): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нова снимка |
м фуга |
||
Ред 143:
По-голямата част от органите се намират в страните с преобладаващо католическо или протестантско население в Европа, [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]] и [[Австралия]] и се използват по време на [[литургия|литургии]] в църквите. Приемането на органа в католическата църква става през [[7 век]] от папа [[Виталиан (папа)|Виталиан]]. Поради способността си да създава основа за звученето на композициите, използвайки тоновете под гласовия регистър и едновременно с това да се извисява над гласовете, по време на служби инструментът може да акомпанира на хор и солисти или да изпълнява солови партии.
Тримата най-значими класически композитори писали музика за орган до [[1650]] са [[Антонио де Кабесон]], [[Ян Питерсзоон Свеелинк|Ян Свелинк]] и [[Джироламо Фрескобалди]]. В по-голямата си част стилът на техните произведения е изключително близък до този на вокалната музика. Под влиянието на тези композитори, от немската школа излизат [[Дитрих Букстехуде]] и Йохан Себастиан Бах, определяни като авторите, повлияли значително за развитието на органовата музика. По това време (началото на 18 век) силно развитие има и клавиризмът за сметка на „вокалния“ стил, който постепенно започва да бъде отхвърлян. Основните жанрове, в които се композира са [[токата]]та, [[фуга
През епохата на [[Романтизъм|Романтизма]], органът отново възвръща позициите си и присъства в произведенията на [[Феликс Менделсон]], [[Антон Брукнер]], [[Цезар Франк]] и [[Александър Бьоли]], a по-късно при [[Шарл-Мари Видор]], [[Луи Виерн]] и др. Пишат се и симфонии с активно участие на органа като солиращ инструмент като например 3-та симфония от [[Камий Сен-Санс]]. При все това органът остава предимно [[соло]]в инструмент и в повечето случаи, когато се използва в състава на [[оркестър]], няма изявени солови функции.
| |||