Огоста (язовир): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м даже още по-експресивна снимка намерих (в галерия)
Phidelio (беседа | приноси)
всъщност е 23,6 км + източник
Ред 1:
{{друго значение|язовира|реката|Огоста}}
'''„Огоста“''' е [[язовир]] в Северозападна [[България]], вторият по големина изкуствен водоем в страната и на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и един от най-големите в [[Европа]]. Събира водите на реките [[Огоста]], [[Бързия (река)|Бързия]] и [[Златица (река)|Златица]], и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на [[Монтана]], на 60 метра над нивото на града. [[водосборен басейн|Водосборният басейн]] е с площ 948 км<sup>2</sup>, а самият язовир заема площ от 2423,6 км<sup>2</sup> <ref>[http://laws.nariba.com/docs/9.doc НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref>. Средногодишната водна маса е 384 млн. м<sup>3</sup>, а общият обем - 506 млн. м<sup>3</sup>.<ref>[http://www.montana.bg/index.php?direction=oa4&content=41 Информация от сайта на община Монтана]</ref>
 
Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 година. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и [[Берковица]] — село [[Живовци]] и родното село на писателя [[Йордан Радичков]], [[Калиманица]].
Ред 6:
Хидротехническото съоръжение е изградено с цел [[напояване]] на големи площи [[селско стопанство|селскостопанска]] земя, простиращи се от Монтана до областта [[Златия (област)|Златията]] край [[Лом]], но до 1989 година е прокарана едва половината от необходимата тръбна инфраструктура и тя така и никога не е изградена докрай.<ref name="bgsever" />
 
Понастоящем водата от язовира почти не се използва за напояване, а за производство на [[електричество]] в двете [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]] — „Кошарник“ и „Огоста“, разположена на язовирната стена. През 1999 година водоемът е определен за промишлен [[риболов]]. Разнообразието на рибата в него е голямо: [[шаран]], [[каракуда]], [[червеноперка]], [[платика]], [[костур (риба)|костур]], [[скобар]], [[мряна]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2001/08/10/family/s3094_5.htm Язовир “Огоста”„Огоста“ бъка от риба], в-к „Стандарт“, Калоян Белополски, 10 август 2001</ref>
 
Още от момента на пускането си в експлоатация, язовирът буди съмнения, че е опасен за разположения в непосредствена близост [[Област Монтана|областен център]] и околните села. Местният клон на движение „[[Екогласност]]“ пуска до съда множество жалби, свързани със стабилността на язовирната стена. Със становище да се направи изследване на стената излиза [[Борислав Великов]] по времето, когато е председател на [[Народно събрание|Народното събрание]]. От 2003 година язовирната стена се охранява от [[жандармерия]].<ref name="bgsever">[http://www.bgsever.info/br-41_2006/stranici/str-4.htm Опасните диги: 20 години спорят стабилна ли е стената на язовир „Огоста“], Симеон Николов, в-к „Бг Север“, брой 41, 2006 година</ref>