Буйново (област Смолян): Разлика между версии

От 1878 до 1886 година селото влиза в пределите на [[Тъмръшката република]] и през този период е едно от най-големите селища в региона с над 300 къщи. От 1886 до 1912 година селото отново попада в [[Османска империя|Османската империя]]. През 1913 година влиза в [[Гюмюрджинска република|Гюмюрджинската република]], а по-късно същата година попада в [[България]].

 

 

 

През 1912 година, по времето на [[Балканска война|Балканската война]], селото е напълно опожарено от [[Българска армия|Българската войска]], предвождана от полоковник [[Владимир Серафимов|Серафимов]] и съпровождащите го чети. За да избегне клането, населението бяга на юг отвъд пределите на България. След прекратяването на войната населението се връща обратно. Но тъй като селото е било голямо, новата им държава посреща буйновци с нови и чужди управници, кмет, горски, и двама православни свещеника - попове, с мисия от православната църква да покръстят помаците. Първоначално сред по-бедното население поповете успяват да пожънат известен успех, но при смъртта и погребението на майката на двамата братя-кехаи, Кабаците удрят на камък. Помолени поповете от двамата братя да не се месят в погребението на майка им, те отказват и най-нахално се подиграват на погребението, като вместо да си пеят погребалната молитва, те пеели „ни в наще, ни във ваще“. Двамата братя не могли да преживеят тази гавра с тлените останки на мака им и на 40-я ден в днешната местност Попини лъки, тогава тя била част от Долна тютюница, поканват поповете да правят 40 дневен помен според християнската религия, а не 52 дневен помен, както е по мюсюлманската. Пияните попове се отзовават на поканата и отиват, но братята хващат поповете и ги впрягат в хомота на ралото, като ги заставят да орат, след което ги убиват. Примерът бил верижно последван и от другите села в [[Девин]]ско, като така е положено началото на един от първите бунтове в новата държава. От тук остава новото наименование на тази местност - Попини лъки.