Валдхорна: Разлика между версии

Съвременната валдхорна е тясномензурен меден духов инструмент с фуниеобразен мундщук. Тя представлява тясна медна тръба, която в средата е цилиндрична, след това конусовидно се разширява и накрая завършва с голямо разширение. Всеки един от вентилите на валдхорната променя пътя на подадения въздух, към цугове с различна дължина. При корна в „B” строй първият цуг е с такава дължина, която понижава звучащия тон с интервал голяма секунда. Вторият цуг понижава (на същия принцип) звучащия тон с интервал малка секунда. Дължината на третия цуг и равна на сбора от първите два. В помощ на валдхорнистите са измислени и други вентили, които не увеличават дължината на тръбата, а обратното – скъсявят. В случая са добавя още един ред цугове с по-малка дължина. Отклонението към тях следва веднага след главната тръба и се осъществява с клапа наречена „хох” (думата идва от немски и означава високо). Намаляването на дължината, намалява и въздушното съпротивление, което спомага за по-лесното изсвирване на високите тонове (обикновено се прилага при изпълнението на тонове от си бемол на първа и нагоре). За разлика от другите хроматични медни духови музикални инструменти на валдхорната се свири с пръстите на лявата ръка.

Тоновият обем на валдхорната в F и B (още наречена двойна) строй с четири вентила е от си бемол на контра до фа на втора октава. Но както винаги има изключения и те са индивидуални за всеки изпълнител, като възможни изпълними тонове са фа на контра и също така до на втора октава. За пример: Шостакович 5-та симфония четвърта валдхорна стига до сол на контра. И Брамс трио за цигулка пиано и корна: си бемол на втора в гамовиден пасаж. Най-ниските тонове са трудно изпълними и трябва да се употребяват предимно като лежащи или с малко движение. Трудно се изпълняват и по-високите тонове от фа на втора. Те звучат напрегнато и затова трябва да се използват при форте с постепенни мелодични движения.

 

==Звукови ефекти==