|
'''Елегията''' (от [[старогръцки език|старогр.]] ''élegos'') е [[литературен жанр|жанр]] в [[лирика]]та и произведение в този жанр, написано по повод скръбно събитие или спомен. Това е съвременното разбиране за елегията, което напълно се различава от смисъла, който се е влагал в [[Древна Гърция]].
иашищшиеиеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее
== Елегията в античната литература ==
Елегията произлиза от античния ''елегически дистих'', в който първият стих е написан в [[хекзаметър]] (шестостъпник), а вторият — в [[пентаметър]] (петостъпник) по следната схема:
::: <tt>— ∪ ∪ | — ∪ ∪ | — ∪ ∪ || — ∪ ∪ | — ∪ ∪ | — ∪ </tt><br />
::: <tt>— ∪ ∪ | — ∪ ∪ | — || — ∪ ∪ | — ∪ ∪ | — </tt>
Всеки дистих изразява отделна завършена мисъл, а цялата елегия изразява размислите и впечатленията на поета от различни актуални теми и демонстрира неговата гражданска позиция и обществена ангажираност. По своя [[ритъм]] и съдържание елегията представлява своеобразен [[декламация|декламативен]] преход от епоса към лириката.
В Древна Гърция се пишат елегии с разнообразно съдържание и теми: [[патриотизъм|патриотични]] елегии за военни успехи, размисли за [[политика]]та, елегии с нравствени поуки и [[философия|философски]] размишления и рядко посветени на [[любов]]ни преживявания. Най-старите елегии са пропити от дух на жизнерадост и бодрост. Един от най-ранните представители на жанра, [[Тиртей]] (около 7 в. пр.н.е.) пише цикъла елегии ''„Благозаконие“'', с които вдъхновява войската на [[Спарта]] на военни подвизи. [[Калин от Ефес]] също пише елегии, за да вдъхне кураж и вяра на съгражданите си, да се борят срещу кимерийците, които често нападали [[Ефес|полиса]]. През 6-5 в. пр.н.е. [[Теогнид]] пише елегии на социално-политическа тематика. Други древногръцки представители на жанра са [[Архилох]], [[Мимнерм]] и [[Солон]].
Няколко века по-късно, с творчеството на римските поети [[Албий Тибул]] и [[Проперций]] (1 в. пр.н.е.) и [[Овидий]] (43 г. пр.н.е. - 17 г. сл.н.е.) минорното звучене става по-характерно за елегиите, за да загубят те напълно връзката си с елегическия дистих в новата европейска [[поезия]] от епохата на [[Романтизъм|Романтизма]] и [[Просвещение]]то.
== Елегията в новата европейска литература ==
| 