Копаново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
В края на 19 век селото е в Берска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Горно Купаново'' живеят 175 [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_02.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.144.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Горно Купаново има 232 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]].<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.222-223.</ref> Според отчет на Солунската българска митрополия в Горно Копаново работи българско училище с учител Христо Попанастасов от Воденско.<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412</ref>
В [[1910]] година в Горно Копаново (Άνω Κοπανός) има 185 жители екзархисти.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://www.freewebs.com/onoma/veria.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927]</ref> При преброяването в [[1912]] година селото е отбелязано с език македонски и религия християнска.<ref name="freewebs.com/onoma/veria">[http://www.freewebs.com/onoma/veria.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927]</ref>
Копаново попада в Гърция след Балканската война през [[1913]] година. В [[1913]] година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Горно Копаново (Άνω Κοπανός) като село населено със „славяногласни елини“.<ref>Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.</ref> ▼
▲Копаново попада в Гърция след Балканската война през [[1913]] година. В [[1913]] година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Горно Копаново (Άνω Κοπανός) като село населено
В 20-те години в селото са заселени 186 [[понтийски гърци]], бежанци от [[Турция]]. В 1928 година Горно Копаново е смесено местно-бежанско селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>. В 1953 година селото е прекръстено само на Копанос, тъй като Долно Копаново е прекръстено на Хариеса.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>▼
▲В [[1920]] селото е посочено с 25 къщи на християни славяни.<ref>Боровоје Милојевић, Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: [http://www.freewebs.com/onoma/veria.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927]</ref> В 20-те години в селото са заселени 186 [[понтийски гърци]], бежанци от [[Турция]]. В 1928 година Горно Копаново е смесено
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).<ref>Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: [http://www.freewebs.com/onoma/veria.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927]</ref>
===Преброявания===
| |||