Копаново или Горно Копаново (среща се и формата Купаново, на гръцки: Κοπανός, Копанос, до 1953 година Άνω Κοπανός, Ано Копанос[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш в област Централна Македония.

Копаново
Κοπανός
Копаново.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 80 m
Население 1853 души (2011 г.)
Бюст на речния бог Олган от II век след Хр., открит в Копаново и изложен в Берския археологически музей
Бюстове на мъж и жена от края на IV век, открити в Копаново, Солунски археологически музей

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле, на надморска височина от 80 m в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио) на железопътната линия Бер (Верия) - Воден (Едеса). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 7 km в източна посока.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Епано Копанос (Epano-Copanòs), Берска епархия, живеят 200 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Купаново живеят 175 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Купаново има 232 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според отчет на Солунската българска митрополия в Горно Копаново работи българско училище с учител Христо Попанастасов от Воденско.[6]

В 1910 година в Горно Копаново (Άνω Κοπανός) има 185 жители екзархисти.[7]

На 1 март 1911 година между Горно и Долно Копаново гръцка чета убива двама селяни. Преследвана от войсково отделение, четата се оттегля, но се натъква на друга войскова част и в сражението дава три жертви.[8]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Копаново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Горно Копаново (Άνω Κοπανός) като село населено с „26 семейства славомакедонци“.[9] При преброяването от 1913 година в селото има 98 мъже и 112 жени.[10]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Копаново има 25 къщи християни славяни.[11]

В 20-те години в селото са заселени 186 понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1928 година Горно Копаново е смесено (местно-бежанско[10]) селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.[12] В 1953 година селото е прекръстено само на Копанос, тъй като Долно Копаново е прекръстено на Хариеса.[13]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[14]

Селото е център на целия овощарски район и в него има фабрика за преработка на плодове.[15] С овошки са насадени 6000 декара.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 210[2] 228[2] 647[2] 698[2] 1181[2] 1383[2] 1567[2] 1851[2] 1993[2] 2144 1853

ЛичностиРедактиране

Родени в Копаново
  •   Аргир Карабатаков, участник в Гръцката война за независимост
  •   Георги Танасов (Γεώργιος Θανάσ), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[16]
  •   Мицо Карабатаков (Μήτσι Καραμπατάκης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[16]
  •   Стойо Арабаджиев (Στόγιο Αραμπατζί), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[16]
  •   Христо Трайков (Χρίστος Τράιος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцките училища в района на Копаново[16]
Починали в Копаново

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 33. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  7. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  9. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  15. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  16. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)