Отваря главното меню

Копаново или Горно Копаново (среща се и формата Купаново, на гръцки: Κοπανός, Копанос, до 1953 година Άνω Κοπανός, Ано Копанос[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш в област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Копаново има 2144 жители.

Копаново
Κοπανός
Копаново.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 48 m
Население 2144 души (2001)
Пощенски код 590 35
Телефонен код 23320-41
Бюст на речния бог Олганос от II век след Хр., открит в Копаново и изложен в Берския археологически музей
Бюстове на мъж и жена от края на IV век, открити в Копаново, Солунски археологически музей

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио) на железопътната линия Бер (Верия) - Воден (Едеса). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 7 километра в източна посока.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Епано Копанос (Epano-Copanòs), Берска епархия, живеят 200 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Купаново живеят 175 българи християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Купаново има 232 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според отчет на Солунската българска митрополия в Горно Копаново работи българско училище с учител Христо Попанастасов от Воденско.[5]

В 1910 година в Горно Копаново (Άνω Κοπανός) има 185 жители екзархисти.[6]

На 1 март 1911 година между Горно и Долно Копаново гръцка чета убива двама селяни. Преследвана от войсково отделение, четата се оттегля, но се натъква на друга войскова част и в сражението дава три жертви.[7]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Копаново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Горно Копаново (Άνω Κοπανός) като село населено с „26 семейства славомакедонци“.[8] При преброяването от 1913 година в селото има 98 мъже и 112 жени.[9]

В 1920 г. селото е посочено с 25 къщи на християни славяни.[10] В 20-те години в селото са заселени 186 понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Горно Копаново е смесено (местно-бежанско[9]) селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.[11]. В 1953 година селото е прекръстено само на Копанос, тъй като Долно Копаново е прекръстено на Хариеса.[12]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[13]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 210 души
  • 1920 – 228 души
  • 1928 – 647 души
  • 1940 – 968 души
  • 1951 – 1181 души
  • 1961 – 1383 души
  • 1971 – 1567 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Копаново
  •   Аргир Карабатаков, участник в Гръцката война за независимост
  •   Стойо Арабаджиев (Στόγιο Αραμπατζί, Стойо Арабадзи), Георги Танасов (Γεώργιος Θανάσι, Георгиос Танаси), Мицо Карабатаков (Μήτσι Καραμπατάκης, Мици Карабатакис) и Христо Трайков (Χρίστος Τράιος, Христос Трайос), гръцки андартски дейци и епитропи на гръцките училища в района на Копаново[14]
Починали в Копаново

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Κοπανός - Κοπανός
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 144.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  5. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  8. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)