Васил Априлов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
Учи в [[Москва]], завършва гимназия в [[Брашов]], следва [[медицина]] във [[Виена]]. От [[1811]] г. е търговец в [[Одеса]].[[:-)]] Първоначално помага на [[Гърция|гръцкото]] освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на [[Юрий Венелин]] „Древните и сегашни българи“ и се посвещава на [[Възраждане|просветното и културно издигане]] на [[българи|българския народ]]. През [[1835]] г. той отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от [[Неофит Рилски]]. Развива активна книжовна дейност, събира [[народна песен|народни песни]], подпомага просветното дело в България. През [[1841]] г. издава „''Денница на новобългарското образование''“, през [[1842]] г. — „''Дополнение книга денница''“. Умира в [[Галац]] на път за [[Одеса]], като завещава на [[Габрово|габровци]] значителна сума за строеж на ново училище — [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]], първата в България. Погребан е в Галац, днес [[Румъния]], но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище- Априловската гимназия в Габрово.
Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават [[Захарий Круша]], [[Райно Попович]] и [[Неофит Рилски]]. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес.
== Външни препратки ==
| |||